ШОС – източната алтернатива на НАТО? от Жан-Венсан Брисе

Posted By on 30.06.2016

 

шос автор

Жан-Венсан Бриссе е френски военен експерт, бригаден генерал, научен директор на Института по международни и стратегически изследвания (IRIS). Автор на няколко книги, посветени на Китай.

 

ШОС

 

На провелата се среща на върха в Ташкент на 23-34 юни, Индия и Пакистан изразиха желание да се присъединят към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която включва Казахстан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, Китай и Русия. По този повод френското издание Atlantico разговаря с Жан-Венсан Брисе от Института за международни и стратегически отношения в Париж.

Жан-Венсан Брисе e бригаден генерал от Военновъздушните сили на Франция и научен директор на Института за международни и стратегически отношения в Париж, към който се присъединява след оттеглянето си от активна военна служба. Основните области, в които работи, са въпросите на отбраната и международните отношения, Китай и стратегическите въпроси на Азия – един континент, където той е провел множество мисии. Автор на няколко книги за Китай.

Atlantico: Много анализатори описват ШОС като проект, чиято цел е да се превърне в противотежест на НАТО. Как стоят нещата в действителност? Какви са въпросите около разширяването на ШОС?

Жан-Венсан Брисе: Представянето на Шанхайската организация за сътрудничество като противотежест на НАТО ми се струва невероятно. ШОС (поне засега) не е военна организация. Освен това няма предпоставки държавите, членуващи в нея, да бъдат съюзници. В същото време формиращите организацията нации са се договорили за сътрудничество в областта на разузнаването и полицейската взаимопомощ в борбата срещу общия враг.

Общият враг е ислямският фундаментализъм. А НАТО се споменава, защото ШОС включва много държави. Но те далеч не са свързани по начина, по който са свързани държавите-членки на Северноатлантическия пакт.

Що се отнася до НАТО и САЩ, струва ми се, някои хора са загубили всякаква връзка с реалността на вълната на особено актуалните в момента антиамерикански и антинатовски настроения. Повтарям: между ШОС и НАТО няма нищо общо. Разбира се, в НАТО са тези, които са готови да критикуват всяка организация с участието на Русия и/или Китай. И в двата случая си имаме работа с пълна липса на здрав разум и практическа логика. Това няма нищо общо с реалното състояние на нещата: базата данни, обменът на информация, съвместните полицейски учения, сътрудничеството между граничари и митничари. Общи сили на ШОС не съществуват и могат да се появят само след известно време. Трябва да припомним, че отношенията между Китай и Индия не предполагат съюзничество: те воюваха през 1962 г. и все още имат сериозни спорове. Освен това Китай няма съюзници и категорично не желае да има такива.

Въпреки че Индия и Пакистан, безусловно, искат да се присъединят към ШОС, не съм сигурен, че тяхното желание се споделя от Китай и че той би искал Индия и Пакистан да участват като пълноправни членове. В същото време Русия и Казахстан биха ги приветствали по всякакъв начин. Както казах, става дума основно за обмен на разузнавателна информация: Индия и Пакистан са засегнати от ислямския тероризъм и изпитват остър недостиг на информация. По този начин двете страни (въпреки че техните интереси често си противоречат) могат да спечелят много от достъпа до такава информация.

– Конкретно какви мотиви обясняват желанието на Индия и Пакистан да се присъедини към ШОС?

– Да започнем с първични данни: ШОС не е насочена към изпълнението на задачи, различни от тези, които споменахме по-горе. Те включват борбата срещу ислямския тероризъм, но не се ограничават само с това, защото на континента има и други форми на терористична дейност. По-специално това се отнася за различни сепаратистки групи. Но най-важната задача, пред която е изправена ШОС, е ислямският тероризъм. Това е основната мотивация на страните, които се присъединяват към организацията и участват в нейната работа. Във всеки случай разузнавателните данни могат да донесат голяма полза и да представляват интерес. Те откриват перспективи за нови възможности.

 

– Могат ли новите в организацията да подкопаят влиянието на Китай? И могат ли връзките между Китай и Индия да засилят позициите на Путин? Да какво ще доведе това?

– Дискусиите ще бъдат много интересни, защото, доколкото ми е известно, Китай винаги е бил против появата на нови държави, с изключение на тези, които могат да бъдат приети в качеството им на наблюдатели. По-специално това се отнася за Индия. Съвместното влияние на Русия и Индия, които, между другото, имат тесни връзки, би могло да се превърне в противотежест на Китай в ШОС. Ако Индия стане пълноправен член, тя ще постави изисквания, които ще усложнят живота на Китай.

Не е изключено Китай да се опита да играе с Пакистан, за да балансира ситуацията.

Засега не е ясно дали ШОС ще продължи да работи в строго техническия план за обмен на данни или участниците ще започнат да крият карти един от друг. Вече се водят истински покер партии, а данните за мюсюлмански и монголски (потенциално терористични) движения на територията на Китай откриват възможности за Русия, Пакистан, Казахстан и Таджикистан.

Освен това, всичко зависи от културата: в азиатския свят не е прието да се поемат писмени ангажименти, докато в по-западния и славянския те играят важна роля (в индийския – още повече). Тези два подхода към работата неизбежно се сблъскват… Така че, колкото по-дълги и подробни са съобщенията за пресата, толкова по-малки са шансовете за споразумение.

 

Източник:http://www.memoriabg.com/

 

Вашият коментар