ФРАНК-ВАЛТЕР ЩАЙНМАЙЕР: ДНЕС Е МНОГО ПО-ОПАСНО, ОТКОЛКОТО ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

Posted By on 11.05.2016

 

5e3fd2af2bc53e0f6f94fcbb77c124b9

С края на противопоставянето между западния и източния блок съществуващият в продължение на десетилетия ред – с всички негови цинични особености – остана в миналото. Но на неговото място така и не възникна нов и дългосрочен ред. И тази борба за влияние и господство се води не само в мирна, семинарна атмосфера, а понякога в атмосфера на война и насилие. На първо място ние се сблъскахме с това в Близкия и Средния изток, където конфликтите се водят под формата на културно или религиозно противопоставяне, а някои идеологии превръщат различията между страните в истинска вражда. Кризите по света трудно могат да бъдат обединени по някакъв признак. Ние можем да ги класифицираме от гледна точка на географската близост, броя на жертвите или потенциала за по-нататъшно изостряне. От гледна точка на близостта главният конфликт е в Украйна. По броя на жертвите и причинените страдания на първо място е 5-годишната гражданска война в Сирия. А по потенциал за изостряне най-опасно е положението в Либия. Този, който познава ситуацията в Близкия изток, не може да бъде оптимист относно разрешаването на конфликта в Сирия още през тази година. Но след 5 години гражданска война, която е отнела живота на над 300 000 души и е принудила други 12 милиона да напуснат родните си места, се наблюдава определено раздвижване. През ноември миналата година във Виена се състоя среща на представителите на САЩ, Русия, Иран, Саудитска Арабия и други регионални сили, а също така на европейските страни, на която стана дума за това как да се сложи край на гражданската война. Ние сме наясно, че този път няма да бъде никак лесен. Само си представете на страната на опозицията стоят представители на организации, които доскоро бяха най-зли врагове. Не беше никак лесно те да бъдат убедени да се обединят, за да преговарят със сирийския президент Башар Асад. Но ще стане още по-трудно, когато стане дума за приемането на конкретни решения. Впрочем тези дни представителите на опозицията напуснаха преговорите. И това не ме учудва. Неотдавнашното изостряне на ситуацията около Алепо и в предградията на Дамаск след 7 седмици примирие отнеха отново живота на стотици хора. Това стана повод за опозицията да се откаже от преговорите. Но не мисля, че тези преговори ще приключат с пълен крах. Ние трябва да направим всичко възможно, за да възстановим примирието. Но има някаква надежда. Най-вече защото бе създаден работещ политически механизъм – Контактната група за Сирия. Освен това контактите между Русия и САЩ станаха много по-интензивни. Дава надежда и този факт, че след обстрела на пазар в Идлиб по-рано тази седмица, при който загинаха 40 души, незабавно се състоя разговор между Барак Обама и Владимир Путин. Моето впечатление е, че Русия е изключително заинтересована от по-нататъшното продължаване на мирния процес. В същото време позициите на Асад остават достатъчно стабилни. На фона на неговите успехи в борбата срещу Ислямска държава, дори ми се струва, че ако той остане още малко на власт, това би отговаряло на германските интереси. Ощо повече, че руснаците и иранците искат на всяка цена Асад да остане на власт. Едно нещо е ясно, че военната ситуация в Сирия се промени благодарение на руската намеса. На мен ми се струва, че Русия при всички положение се опитва да предотврати пълния крах на сирийския държавен апарат. Ако той рухне, на власт ще дойдат ислямистите. Само може да се досещаме за истинските мотиви на Русия. На първо място, тя има интерес от укрепването на своите военно-морски бази, благодарение на които има достъп до Средиземно море. Москва настоява да участва активно във възможното прекрояване на Близкия изток. А също така за нея е важно по сирийския въпрос да действа като равен със САЩ. В същото време Русия се безпокои от радикализацията на мюсюлманите в Средния изток, което може да достигне и нейните южни граници. По тази причина смятам, че руският интерес не се свежда само и единствено до запазването на Асад на власт. Но тъй като Русия наруши международното право, ние не можем просто така да се върнем към предишния дневен ред. Но привличането на Русия и нашата готовност и способност към диалог не са краткосрочен, а принципен въпрос. Абсолютно съм убеден, че именно в трудните ситуации в никакъв случай не трябва да прибягваме към политиката на изолация. През последните години едва ли можем да посочим много примери, при които изолацията на една или друга страна е съдействала за политическото решение на проблема. Краят на иранския конфликт показа, че тези, които разчитат само на един инструмент, рядко постигат желания резултат. Дори в безизходна ситуация не трябва да се предаваме, а трябва да продължим с преговорите. С оглед на иранския опит аз се застъпвам за възобновяването на работата на Съвета Русия-НАТО. Първото му заседание беше свързано с някои трудности, но ще се радвам, ако всички постепенно разберат, че пълното прекратяването на контактите е свързано с повече рискове, отколкото с шансове за положителен изход. Орязването на формата до Г-7 не беше самоцел за нас. Ще се радвам, ако рано или късно се появят предпоставки за връщането към формата Г-8. Бившият канцлер Герхард Шрьодер призоваваше с по-голямо внимание да се прислушваме към руските интереси. Ние не можем да забравим, че присъединяването на Крим стана нарушение на международните правни норми. Русия не е „някаква страна“, а държава, която е подписала Хелзинкското споразумение за неприкосновеността на границите в Европа. Ние не можем с лека ръка да игнорираме този факт, но също така ние трябва да предприемем стъпки един към друг. Дали Русия е готова за това? Имам смесени чувства. В конфликта с Иран Русия прояви голяма готовност за сътрудничество. Но по отношение на ситуацията в Украйна Москва трябва да бъде по-активна. Що се отнася до Сирия, то Москва изигра много важна роля за организирането на Женевските мирни преговори. Температурата на Студената война е била различна, а не еднаква… Но ние се намираме в различна ситуация. Разделението на света на две части при наличието на доминиращи суперсили е останало в миналото. Големият брой днешни конфликти говори, че в света съществува безпорядък. Държавите се разпадат на части, а в някои региони въобще отсъстват структури, с които може да се водят преговори. Но завръщане към Студената война няма да има, защото светът се е променил напълно в сравнение с 60-те и 70-те години. И основната разлика се състои в това, че светът е станал все по-сложен и зависи в много по-малка степен от междудържавните конфликти, а от преразпределението на полюсите на сила, към което се добавят етнически и религиозни мотиви. Всичко това превръща ситуацията в много по-опасна, защото тя е по-малко предсказуема, отколкото по-рано.

Източник: bgnes.com

Франк-Валтер Щайнмайер, външен министър на Германия. Материалът е част от негово интервю, публикувано в „Ханделсблат“/.

Вашият коментар