Тома Томов подготвя филм за Ирина Бокова

Posted By on 25.04.2016

тома-томов_crИзвестният български журналист Тома Томов няма нужда да бъде представян и да се разказва кой е. За него говорят неговите документални филми и интервюта с най-големите имена в световната политика, изкуство и култура, говорят многобройните му анализи, които никога не можеш да четеш безразлично.

В момента той работи върху документална лента, разказваща за една от най-изявените съвременните българки, които намериха своето достойно място в световната дипломация и култура – генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова.

За работата си и как го е впечатлила тя Тома Томов споделя пред сайта на СБЖ.

Защо решихте, г-н Томов, да правите филм за Ирина Бокова? Тя ли е най-убедителното лице на България пред света?

За първи път се запознах с Бокова, когато тя беше кандидат за вицепрезидент. Видях един невероятно обаятелен човек. При положение, че 30-40 години се срещаш с много хора, вече можеш да прецениш един човек и неговия потенциал до къде може да стигне. На мен не ми е нареждано какво да правя. Винаги сам си избирах моите герои.

Времето не беше такова, в което да си избираш героите, обаче аз ги налагах. Никой не ме е пращал при Хенри Мур или Акира Куросава, или при Кензо Танге. Дори и Индира Ганди. Аз си измислям темата, гледам някои хора, които имат качества. Както и Тончо Жечев, който беше много спорна фигура с неговия национализъм, българинът като Одисей… По принцип сам си намирам герои, които за мен са си герои. И в тази жена (Ирина Бокова – бел. авт.) видях, че е жената на дългите потенциали.

А какво ще е посланието на вашата лента за Ирина Бокова?

Първо, ние не знаем дали тя ще победи в надпреварата на генерален секретар на ООН. Ние имаме колосален комплекс за малоценност, който е от петте века робство, както и да го погледнеш, както и да го наричат. България е останала без аристокрация. Като останеш без аристокрация, оставаш без достойнство. Всеки може да ти влезе в къщата и да си прави каквото поиска. Пет века е прекалено много.

След това в следващите години проличава, че моментално търсим 12-13 години. Намираме си да дойде цар от чужбина. Като четем Захари Стоянов или някой друг, героите им загиват – или ги убиват, или ги обесват. Да ги сравним с един най-обикновен в много отношения човек, какъвто е бил Ататюрк. Той обаче е много голям офицер. След това се оказва, че в рамките на един човешки живот създава държава.

Докато при нас в рамките на един човешки живот максимумът, който може да ти се случи, е да те предадат своите и да те обесят. Гледай Левски, Ботев… После българите много се мразят един друг. Всичките тези неща, които са ставали 1923-та, 1925-а, след това през 40-те години – едните режат глави, след това другите. И тази гражданска война продължава до ден днешен. В момента народът е много жестоко разделен.

Та отвътре в тези рамки мен ме интересуват личностите, които не са много, които имат потенциал и биха били във всяка една ситуация и държава силни личности. Привличал ме е такъв човек като Андрей Луканов и затова съм му и помагал известно време, защото имаше потенциал на глобален лидер.

Така ме е привличал Тончо Жечев, привличала ме е Ванга. Да не говорим за големите световни личности. Но вътре в рамките на България това, което липсва, е което се нарича закон – ядрото. Няма голяма политическа класа. Тя е или продажна, или създадена от посредствени хора. И в момента това, което липсва на страната ни, са лидери. А Ирина Бокова е личност.

А може ли този ваш документален филм да бъде визитката на Ирина Бокова при кандидатстването й за генерален секретар на ООН?

Той няма да е визитка, а нещо друго – чернова за един процес, защото пътят тя си го е избрала, както си избра да се кандидатира за ЮНЕСКО. Но виждаш пред себе си един кадрови дипломат. Кадрови, ама е почетен доктор на Московския университет, който по дипломати е равен на Харвард, на Кеймбридж, на Йейлския университет. Те са еднакви по сила. Само че в една англосаксонска цивилизация, в която живеем в момента, да си руснак не е модерно.

Какво ще бъде заглавието на филма ви?

Засега все още нямам заглавие, защото изследвам един процес. Една жена, която сама, без държавата да й помага, в рамките на правилата на играта в дипломацията, и тя, представителката на една никаква страна – преди това сателит на Русия, без никакво голямо световно влияние, намира начин от редови посланик да се кандидатира и да спечели – да стане лидер на ЮНЕСКО.

Това е голямо постижение, защото срещу нея застават много силни хора. Застават представител на Третия свят, силни европейски политици. Но тя умело изиграва играта, това ще го проследя във филма – как се налага и при това с много прекрасна дипломатическа борба. Няма нищо под кръста и всичко е висш пилотаж. Това е едно. Второ. Направи доста промени в ЮНЕСКО. Направи от културата едно политическо оръжие. Има огромен авторитет, който си създаде сама, и то пред хора като Обама, лидерите на различни страни.

Бокова получи ордена на Почетния легион. Видях как я посрещат лидерите в Африка, в Азия също. Ирина Бокова има авторитет. Вярно, че това е авторитетът на организацията, която ръководи. Тя е нещо като министър на културата и образованието на света. Преди нея хората бяха доста банални. Този, когото тя смени, беше доста обикновен човек.

Като пътувате и правите снимки за филма за г-жа Бокова, открихте ли нещо ново за нея?

Гледаш един глобален политик в действие. Виждаш го как действа като такъв. Например, влиза в страна, където има гражданска война. Посрещат я на летището с кавалкада от бронирани джипове. Влиза в хотел, където й казват, че ако излезе навън, не могат да й гарантират сигурността. Тя отива там и открива училища едно след друго. Отиваш в друга срана и я виждаш как провежда урок. Тя има авторитет в Африка и това е видимо.

Има авторитет в Азия, Япония… И другото, което е много интересно при нея, е, че може да работи по 17 часа на ден, което е уникално. Не е класически англосаксонски политик, който върви с един екип от 20 души млади хора, които му вършат цялата работа. Ирина Бокова е една жена, която върши сама голямата част от работата, която трябва да я вършат нейните сътрудници.

Вече говориха ли с вас готовият филм да бъде излъчен някъде?

Не, засега само водим преговори. Но тя стане ли шеф на ООН, този филм става исторически документ как един дипломат от много малка страна стига до № 1 в света. Пак повтарям, това, което правя в момента, е нещо като чернова на историческия процес. Защото гледаш как се ръководи ЮНЕСКО, как Ирина Бокова променя целите вътре в него, как събира екип и как работи. Виждаш нейните убеждения, откъде е тръгнала, с какво се занимава.

Дано да стане генерален секретар на ООН. Но при положение на война, както е сега, когато не знаем какво ще стане след 3 месеца между Русия и Америка, а този пост се избира от Общото събрание, където тя категорично ще получи много голямо мнозинство. Но тя се избира всъщност от великите сили. Тоест те ще кажат, че трябва да намерят дипломат, който да пасва на Америка, Франция, Англия и на Русия, на Китай.

А това е адски трудно, особено когато конфликтът е много голям. Ако той се изостри, тогава всичко може да се случи, дори и лоши неща. Ако обаче върви така, както е в момента, или да кажем към намаляване на напрежението, Ирина Бокова има огромни шансове, защото всъщност тя винаги е била жена, която може да разговаря и с Путин, и с Обама. Това го видях в ООН. Нямаш си представа какво огромно влияние има тази жена. Трябва да се види, за да се разбере. Има същото влияние, което има Дилма Русеф, и то без да е държавен лидер.

Тоест Бокова носи харизма.

И харизма, и професионализъм. Освен това знае как да общува на различни нива. Би могла да бъде един перфектен американски политик. Би могла да бъде перфектен руски политик, перфектен европейски политик. И цяло щастие е, че тази жена е българка и защитава доста умело интересите и на България.

Накрая не бих могла да не се изкуша и да ви попитам, като уважаван и ценèн български журналист, как преценявате развитието на България на фона на това, което става в Европа и света? Оптимист ли сте?

В никакъв случай не съм оптимист. Мисля, че България е в много тежка ситуация и нейното оцеляване е под въпрос. Длъжен съм да бъда оптимист, защото тук са децата и внуците ми. Обаче моят анализ не показва нищо добро в този момент.
Автор : Розалина Евдокимова | Източник: сбж

 

Вашият коментар