СРЕЩИ В ЕФИРА с проф.Петко Тодоров:”МОДЕЛ С ГРАЖДАНСКА ПОДКРЕПА”,разговор с “младия” Георги Първанов – АРХИВ

Posted By on 16.01.2018

Следващите редове са от един едночасов телевизионен разговор. Прочетете ги, за да се убедите, че визията за България на Георги Първанов не е от времето, когато стана президент. Много преди това, когато се изграждаше като политик, когато за всяко разумно действие, закон и парламентарно предложение, трябваше да воюва с тогавашното мнозинство, ми гостува в Телевизия “7 дни”. Това е времето белязано с края на войната в Югославия. Времето, когато авторитарното управление на Иван Костов изглежда всемогъщо. Времето, когато СДС впряга цялата изпълнителна власт за спечелване на местни избори.

 Петко Тодоров: Добър вечер, уважаеми зрители. Тези от вас, които освен телевизия  “7 дни” гледат понякога и националната телевизия, може би си спомнят един добър скеч на “Каналето”, в който тримата главни управляващи – президентът – Стоянов, премиерът – Костов и председателят на НС – Соколов, стояха и си говореха: “Какво ще правим, сега свърши войната?” Това е и въпросът към вас тази вечер. Какво ще правим – свърши войната. На изписаните телефони можете да се обадите, да изкажете свое мнение или да зададете въпрос към събеседника в студиото. Гост тази вечер и ваш събеседник е Георги Първанов, председател на Българската социалистическа пратя. Добър вечер, г-н Първанов. И веднага ще ви задам този въпрос, който отправих към зрителите – какво ще правят политиците сега, когато свърши войната.

Георги Първанов: Трябва да ви кажа, че изводът за приключилата война звучи малко оптимистично. На този етап може да кажем, че примирие има. Че се водят интензивни преговори. Постигнати са някакви договорености, но все още сме далеч от истинския, от трайния мир. Става дума разбира се за големите политици, за държавниците от Европа и от света, които определят облика на следвоенните Балкани и Европа. Въпросът ви обаче, поражда наистина много размисли най-вече за това, какво е бъдещето на Балканите в момента, в който имаме вече така наречените мироопазващи сили в Косово. Твърде вероятно е съдбата на Косово да се реализира в два плана: или като независимост на областта, или като разделение. Аз не се наемам да прогнозирам кой от двата варианта е по-тежък. Във всеки случай става дума за една тенденция, която лесно може да има верижна реакция, както се изразяват политиците, да се получи ефектът на доминото. Да се създадат серии от малки, зависими държавици –Косово да бъде само началото, защото след това знаем, че подобна съдба може да последва и Македония, защо не и България – подобни мераци може да има винаги. Значи очевидно някъде това е планът за Балканите – да бъдат разкъсани на серия от подобни държави, които лесно ще могат да бъдат държани, които лесно могат да бъдат превърнати в огнища на напрежение за Европа и по този начин да бъде ударен континентът, да бъде ударен общо европейският процес, да бъде ударен и интеграционният процес, защото, аз пак ще кажа, сред най-големите потърпевши от войната са европейците, не знам дали го осъзнават, а би трябвало да го осъзнаят, включително и нашите парньори от партията на европейските социалисти. Защото  този урок, който получиха от избирателите си на изборите за евро парламент според мен е доста тежък. Що се отнася до нас, ние имаме няколко доста скромни задачи. Да отстоим мястото на България в плановете, в пактовете за следвоенното развитие, да заложим такава политика на великите сили по отношение на икономическото развитие на Балканите, която би ни позволила да бъдем по-независими и по-сигурни.

П.Т.: Не считате ли, че в България има парадокс – управляващите вместо да управляват, се готвят усилено за избори с всички механизми, форми и средства, а опозицията, която би трябвало да се бори добре да се представи на изборите – пише алтернативи за управление.

Г.П.: Това е един стар дефект на българския политически живот. Аз съм го казвал и друг път, че БСП и когато е в опозиция, се изживява като управляваща партия. Но наистина е голяма беда, че управляващото мнозинство в момента непрекъснато се съизмерва с БСП, с левицата, с опозицията. Вижте последните изявления на премиера Костов, подчертавам, на вице-премиера Бакърджиев, да не говорим за хора като Христо Бисеров, Илия Петров, да не споменавам всичките имена. Три четвърти от техните изявления са посветени на БСП. При това с идеологически квалификации, с едни ретроградни, остарели обвинения, които бяхме забравили. Стремежът е според мен да се извадят на оръжие тези наистина овехтели похвати, които да вкарат политическия ни живот в едно противоборство, в една конфронтация, чисто идеологическа. Да се избегне реалният дебат – кой как е управлявал. А за мен  голямото сравнение на предизборната кампания как се представят кметовете в местната власт и съответно – мнозинството в централната изпълнителна власт. Наистина свидетели сме на един невиждан само отказ от държавен суверенитет. Всичко започна от споразуменията с МВФ, които без съмнение са необходими. ние без външна помощ няма да се оправим, българската икономика няма да стъпи на краката си. Но начинът, по който това беше реализирано, с пълното изтегляне на държавата от икономиката, от земеделието, от духовната сфера и най-вече от националната сигурност, наистина няма аналог в най-новата история на България.Този дебат мнозинството не го иска. Те ни тикат към наистина самоцелни личностни идеологически битки, от които българският избирател няма да спечели.

П.Т.: Аз искам да ви попитам, изваждам въпроса си от вашия отговор, на СДС електоратът е ясен, това са тези, каито се облагодетелстват от властта или тези, които харесват начина на управление. На кого е партия БСП?

Г.П.: Въпросът е фундаментален и ни се задава често, включително и от нашите опоненти. БСП е партия, социална лява партия, партия на онеправданите. Но  все пак не бива да се забравя, че времето на чисто класовите партии отмина. БСП е партия, която ще изразява, и сега изразява националния интерес. В този смисъл тя в немалко степен ще трябва да устои интереса и на дребния и на средния предприемач, защото те са сред онези, които най-сериозно пострадаха от ударите на кризата, от така наречената реформа, провеждана от режима на Иван Костов. Впрочем за мен това е точното определение, полимизирам, както виждате, БСП е партия, която наистина има амбицията да не фаворизира една или друга социална група. В крайна сметка, ако БСП се наложи, ще трябва да остои интересите и на българския капитал, тогава, когато трябва да избира между българския и чуждия капитал. Особено този съмнителен чужд капитал, какъвто се опитва да проникне в България през последните няколко години. Впрочем това е постановка от времето на Дядо Благоев, това не е измислено от сегашните икономически лаборатории на БСП. Аз лично съм за модел на управление и развитие с гражданска подкрепа.

П.Т.: Социалната политика и икономиката имат алтернативи, а националната ни сигурност и европеизацията на България нямат алтернативи. Въпросът е на каква цена. Колко и какво ще заплати страната, какво ще получи – изразявам се грубо: “ще плати и ще получи”, но в крайна сметка в какво ще се изрази тази европеизация.

Г.П.: Европеизацията означава и нормализиране на политическото пространство. Заедно с високи темпове на развитие, стандарти на живот, отстояване на национална идентичност. И да се води дискусия за политики, а не “СДС воюва срещу БСП, лявото пространство воюва срещу дясното” . Вие знаете, че тръгнахме от една много по- широка идея – от идеята за националното съгласие. СДС обаче отклони, отхвърли подобно взаимодействие към всички национално отговорни сили, заложи на една реваншистка политика, и затова просто естествено се наложи идеята за съгласието да вземе друга форма, друго издание, ако мога така да кажа, изданието за обединение на всички, не бих казал само леви, а всички отговорни сили, защото тогава, когато става дума за съдбата на управлението в страната – и на централно ниво, и на местно, тогава, когато мислим, разбира се за модела на управление, който ще трябва да осъществим в общините преди всичко, аз смятам, че трябва да бъдем максимално необременени. Тук има място и са социалисти и социал-демократи, и за комунисти и земеделци, и за либерали, ако щете, еколози. Изобщо много широк е политическият спектър в България и едно успешно управление, един общински съвет например, трябва да стъпи на широка обществена, политическа, гражданска подкрепа, а това да бъде моделът, който да реализираме при едно бъдещо управление, подчертавам: при нов парламент.

П.Т.: Аз не изпускам възможността, когато в студиото на телевизия “7 дни” гостува народен представител да кажа, че в писмата, които непрекъснато пристигат и обажданията в телевизия “7 дни”, рейтингът на парламента пада. Хората се възмущават от начина на водене на дискусията, от законите – недоносчета, които трябва да се поправят, от липсата на диалогичност от мнозинството. Вашата оценка за работата на парламента?

Г.П.: Вижте, аз не поставям под еднакъв знаменател работата на всички парламентарни групи. Като цяло, естествено, не можем да бъдем доволни от работата на парламента, от характера на законодателството, което се приема, защото даже и в хода на войната, мнозинството вкарваше закони, които обслужваха тясно партийни интереси, закони, които не работеха за нищо, за никого, или обслужваха дори само отделни личности, само и само да въртим на празни обороти, т.е. една самоцелна дейност. В същото време нашата парламентарна група има над сто законопроекта, голяма част от които стоят на трупчета, други бяха захвърлени в парламентарния кош, направили сме хиляди предложения, може би ако се не лъжа само за тази сесия над 1700 по всеки един законодателен текст. При това не става дума за самоцелна обструкция. Става дума за конструктивни, професионални предложения. Всичко това беше отхвърлено. Очевидно има една политическа глухота от мнозинството. С този стил, с това поведение на парламентарното ръководство в лицето на председателя Соколов, аз смятам, че рейтингът твърде стремглаво ще пада, и не случайно парламентът вече е една от институциите, които събират толкова много нихилизъм, толкова много негативизъм от общественото мнение. Така, както е било в най-тежките години за българския парламентаризъм.

П.Т.: Ще цитирам зрител : “Не направихте ли грешка, когато на пети февруари лично поднесохте на тепсия властта на тези, от които сега страдаме, при това нарушихте решение на конгреса на БСП.

Г.П.: На зрителия само това искам да кажа: по повод на 5 февруари. Когато се управлява добре, се отстоява властта добре. Когато си сгрешил, когато си изгубил доверието на избирателя, няма нищо по-естествено от това да отстъпиш крачка назад, за да търсиш онези две крачки напред, в подходящо време. И когато имаш аргументите за това.

П.Т.: Благодаря ви, г-н Първанов. Идват избори, обстановката в страната става неспокойна, какво бихте пожелали на зрителите?

Г.П.: Пожелавам им, така, както и на самата телевизия, да имат тази характерна будна гражданска съвест, да изразяват точно, ясно и категорично своята политическа и гражданска позиция, да бъдат все така непримирими, каквито ги знаем от вашите предавания и от всички останали рубрики на телевизията.

 

АРХИВ-Юли 1999 г.

Вашият коментар