СРЕЩИ В ЕФИРА с проф.Петко Тодоров:”ИДЕЯТА ЗЯ ЧОВЕЧНОСТТА” ,разговор с проф. Николай Генчев – АРХИВ

Posted By on 16.01.2018

Петко Тодоров: Уютно ли се чувства един човек, който добре познава историята, в днешно време?

Николай Генчев: Аз мисля, че в днешното време дори и да познаваш историята, не можеш да се чувстваш уютно. И то поради една единствена причина, че това време е много несигурно, много бързо се извършват промени, които не знаеш до какво ще доведат, че това време не гарантира спокойствие на личността, особено на творческата личност, че това време лишава хората от сигурност за своите семейства, за своите  деца, за своето бъдеще. То накърнява техните контакти и връзки с голямото общество. И това време в последна сметка лансира възгледи, настроения, намерения, които показват лошата част на човешката личност. Фактически едно такова време се нуждае от съществена, дълбока промяна, за да го синхронизираме с истинската човечност, да го доведем в състояние, когато човекът в него да се чувства реално защитен и реално спокоен.

П.Т.: Някой от мъдрите беше казал, че историята е роман от събития, а романът е история от чувства. Не влагаме ли прекалено много емоции и чувства по отношение на днешната история на България?

Н.Г.: Българската история изобщо е много неспокойна, много емоционална, поради обстоятелството, че тя е завъртяна в един бърз оборот на политически продукт. Тя се използва ежедневно в безкрайно дългите и непрекъснато осъществяващи се промени в нашето минало от политическа и публицистична гледна точка. Тя не се търси като урок за миналото, не се търси като поука за бъдещето и за настоящето. Тя се търси главно за експониране и оправдаване на определени политически и социални настроения, на определени лични амбиции или определени групови интереси. Именно поради това българската политическа история е много неспокойна, много динамична. Тя даже и не може да се върже в един роман – поради нейната динамичност. И именно поради това, тази история твърде често не се използва реално за духовното облагородяване на нашето общество.

П.Т.: В едно интервю наскоро казахте, че у нас липсва държава. Това липса на власт ли е или на тоталитарна власт?

Н.Г.: В нас липсва държава в такъв смисъл, че у нас самата престъпност, най-лошите качества, които българинът е показал в своята история и човекът е показал в своето развитие, са въплътени в самата държава. Тя изпълнява волята на тази лоша страна на човешката личност. Защото когато ние говорим за преследване на престъпността, на корупцията и т.н., ние говорим празни приказки. Престъпността и корупцията са самата същност на съвременната българска държава. Тя е въплътена в нейните структури, в хората, които изпълняват волята на управляващите в този момент. И именно това е много важното – не можем да променим българското състояние на съвременния етап, ако не разберем, че ние трябва да променим самата същност на структурите, на организацията на държавната уредба и да променим самата същност  на хората, които действат в тази уредба.

П.Т.: “Погребахме национализма”, каза Иван Костов в Парламента. Вреден ли е национализмът за България?

Н.Г.: Въпросът за национализма е голям проблем – и научен, и социален, и политически. Трябва да кажа, че първо той не е понятен на премиера Иван Костов. Национализмът е едно течение в световната история, една от най-могъщите идеи в развитието на древните нации, когато те се консолидират, когато се обединяват, когато се освобождават и когато напълват своето съзнание с общи идеи за общи цели и помисли. Разбира се, национализмът в българското развитие в последния век, когато България рухва като държава по същество, се проявява явно като политически аргумент. Знаете навремето след 9-ти септември цялата буржоазна политика и цялото наследство беше обявено за националистическо, за да бъде ликвидирано и за да бъде последователно променено. Сега се оперира по същия начин. Обявява се за национализъм нещо, което е дълбоко свързано със съкровените чувства на хората към тяхното отечество, към тяхната родина и към техния народ. Обявява се за национализъм нещо, което противодейства на управлението в настоящия момент, защото то трябва да бъде ликвидирано. А това е противопоказно българско.

П.Т.: Казахте противопоказно българско, а Вашата книга, четвърто издание на “Българското Възраждане”, отново се радва на читателски интерес. А в нея Вие правите анализ на Възраждането и го характеризирате с три момента – промени в материално икономическите отношения, промени и явления в социалната област и скок в културно-духовната област. Пречупено през тези критерии с коя дума бихте характеризирали днешното състояние на страната?

Н.Г.: Ами днешното състояние на страната може да се характеризира и в трите посоки. Икономическо развитие, което е катастрофално, и което води до една дълбока криза;социалната деградация на всички обществени групи в българското общество; и един духовен безпорядък, който довежда до една културна резигнация, непозната в нашата история. Наличието на тези въпроси се дължи главно на историческата безотговорност на българското общество в настоящия момент, а и по-рано тя се е проявявала доста често.

П.Т.: Какво предполага отговорността днес?

Н.Г.: Най-голямата и най-важната идея, която е нужна на България и която би могла  да я промени, това е идеята на човечността. Българското развитие в сегашния момент и в бъдещето, както и българската политика, и международните отношения на България, трябва да бъдат съобразени с големите изисквания на хуманното виждане на миналото, настоящето и бъдещето, с човечността. Това е главното. А да се съобрази политиката и развитието с човечността, това означава да се даде пълна свобода на човешката личност, гаранция за неговата социална и стопанска дейност, гаранция за неговото духовно изграждане, за неговото културно регистриране. Да се даде възможност човешката личност да живее в съответствие с Божествените закони, както казва Левски, което е дадено на личността.

А отговорността предполага да се знае какво трябва да се направи, как да се направи и да се изберат хората, които могат да го направят.

АРХИВ

Вашият коментар