СРЕЩИ В ЕФИРА с проф.Петко Тодоров:”ИДЕЯ И ДЪЛГ”,разговор с Стефан Продев – АРХИВ

Posted By on 16.01.2018

Петко Тодоров: През седмицата беше отбелязана десетгодишнина от излизането на в. “Дума”, ще ви попитам – преди десет години можехте да избере и друг вестник. Защо избрахте тогава в. “Дума”?

Стефан Продев: Избрах “Дума”, защото въпреки моята сложна история като човек и като журналист аз никога не съм преставал да бъда социалист. Аз съм човек на идеята. И в този смисъл работата ми в “Дума” беше съвсем логична.

П.Т.: През тези години оставихте есеистиката и посегнахте към сериозната политическа публицистика. Много неща имаше и в печата, познават ви нашите зриетли, познават ви всички в България, не казвам, че всички ви обичат в България, но то не е и необходимо. Затова с голям интерес и удоволствие видях на книжния пазар “Картини от камък”. Една нова книга на издателство “Захари Стоянов”. Много благост, много разположение на духа, много спокойствие има в тази книга. Къде го намерихте, кога я писахте?

Ст.П: Тази книга е контрапунктът на другите две мои книги, които се наричат “Носене на кръста” и “Сваляне от кръста”. Тя е едно мое бягство от дивото противопоставяне и политическа борба, едно убежище и връщане към първичните ценности.

П.Т.: Нека чуем зрител на телефона.

Зрителка: Г-н Продев, казвам се Русева, искам да споделя следното нещо. С вас се запознах, разбира се не пряко, а чрез вашата книга преди много години “Фред или пролетта. За мен това бе някаква висша естетическа наслада да чета тази книга. И трябва да кажа, че оставихте в мен прекрасни впечатления. Вашите журналистически патила след това минаха някак покрай мен, и след това, когато станахте главен редактор на в. “Дума”. В годините 1990 г. “Дума” бе на своята изключително голяма висота. На един митинг се обърнах към вас и ви казах: “Нека “Дума” да дума повече думи.” Сигурно и други са ви го казвали. Но след това преживях известно разочарование. И вие сигурно ще се досетите защо. За мен вие се поставихте на някакво много високо равнище над всички и вие като че ли дирижирахте цялото положение в партията си. Което ми се струва, че така или иначе не отговаряше на нуждите на партията и това се отрази не много добре върху цялостния й живот. Не съм човекът, който ще дава оценка, но за мен вие сте ненадминат публицист. Но в политиката направихте твърде недобри стъпки, което навреди твърде много на социалистическата партия. И ако щете даже нежелателни резултати за България се получиха.

Ст.П.: Госпожата започна с моята книга за Енгелс, радвам се, че тази книга и е харесала. Но не е лошо тя да се върне към тази книга, за да види как е мислил Енгелс, а не как мисли Продев. Има една мисъл, на която съм горещ поклонник и която винаги е била като някакъв девиз в моя журналистически живот. “Свободата на печата е майка на всички свободи.” В този смисъл свободата в партията, която искахме, за която ние се борихме, и без която партията би загинала, не може да се откъсне от свободата на нейния вестник. В. “Дума” не беше вестник на министерския съвет, както  се искаше  на някои хора. В. “Дума” докрай си остана вестник на партията, защото, както виждате, министерският съвет, който искаше да превърне вестника в официоз, го няма вече, той изчезна, дойде друг министерски съвет, но Българската социалистическа партия остана. В. “Дума” остана. И в този смисъл аз не мога да разбера онези читатели, които не харесват според мен най-ценното в този вестник, неговото критично отношение към проблемите.

П.Т.: Връщам ви към “Картини от камък”, от там е мисълта – смисълът на живота и мисълта за дълга – наричате я най-шантавата, но най-истинската. И сравнявате – линията, моята гара, двата семафора, нямаш право на грешка, влаковете тръгват и спират по волята ти… Това ли са принципите и в живота ви?

Ст.П.: Да, мисля, че без човек да е верен на някакъв дълг, той просто не е той. Той е нещо друго, той просто е едно същество. За мен дългът, независимо към какво – може да е дълг към идея, може да едълг към друг човек, може да е дълг към дадено изкуство или към всичко, което заобикаля нас, хората, но без този стожер, ако мога така да го нарека, човекът е едно същество, което живее и битува, но не може никога да даде нещо повече на обществото.

П.Т.: Става дума за морала в политиката, когато той изчезне, изчезва и доверието. Повече ли морал имаше преди десет години, когато президентът заради една касета, за коят още се спори, си подаде оставката? Сега обществото крещи за корупция и злоупотреба с власт, а подадена оставка няма.

Ст.П.: Аз мисля, че тогава имаше повече морал. Не беше по-лесно. Обратното. Тогава имаше също много, много сложни ситуации, тогава обществото кипеше. Тогава се палеха цели сгради. Но обще взето имаше друг морал. Неслучайно ВНС е един парламент, който не можа да се повтори след това. Просто той остана като най-добре сглобеният български парламент.

П.Т.: На най-широка обществена и народна основа.

Ст.П.: И с най-много морал.

Ст.П.: Разбира се, че ние ще вървим натам, накъдето ще върви светът. В момента голямта идея, ктоято движи България е България да се приближи към Европа. Да стане част от Европа. Не част като териотрия, а като стопанска единица в този свят, като духовна единица в този свят. Лошто не е, че ние ще станем тази част, лошото е как ставаме. Лошжото е, че ставаме безкритично, че се отдаваме на много ниска цена. Че забравяме нашите духовни добродетели, които ни дават самочувствие, които ни дават сила. Това е лшото. Че оставаме без армия, без защита. И отново оставяме едни други ръце да решават съдбата ни.

П.Т.:Така ли си представяхте страната преди 10 години или малко преди това, когато заедно с няколко българи бяхте на закуска във френското посолство? Така ли си представяхте България преди 10 години?

Ст.П.: Никога не съм си я представял такава. Аз си отдадох живота, за да може тази страна да бъде друга. Разбира се, не съм само аз – това са хиляди хора. Десетки, стотици хиляди, които се надяваха, които вярваха, които искаха животът да се  промени към по-добро. Но както има демокрация, така има и лъжедемокрация. Както има хора, които се стремят към истината, към правдата, към по-доброто, така има и хора, които мислят само за себе си, които превръщат всичко в една лична политика, в един личен интерес. Дано обществото ги разпознае…

АРХИВ

Вашият коментар