Симеон Николов: Пет предизвикателства ще забавят поне с година мирния процес в Сирия.

Posted By on 27.11.2017

Преждевременното обявяване на победа над „Ислямска държава“ може да ни донесе атентати в Европа 

Нито оптимизмът след срещата на президентите на Русия, Иран и Турция в Сочи, посветена на мирния процес в Сирия, нито някои злобни коментари срещу Русия на Запад и упреците в САЩ, че Доналд Тръмп нямал стратегия по тази страна, отразяват вярно действителната ситуация и реални перспективи.
Няма съмнение, че постигнатото е резултат от огромна сезифовска работа и висш дипломатически пилотаж, съчетано с безспорни военни успехи срещу „Ислямска държава“, но твърде прибързани звучат заглавия и коментари за край на войната, установяване на мир и изграждане на ново държавно устройство.

Разстоянието от Сочи до Сирия е много по–малко отколкото от Женева до Сирия, но пътят до мира ще е още много дълъг.

Кои са реалните резултати от срещата на тримата президенти в Сочи?

1. Поставено е началото на нова фаза в Сирия и са създадени предпоставки за ускоряване на процеса на мирно урегулиране. Това е опит за снижаване на рисковете от нови конфликти и въздействие върху целия регион на БИ. Същевременно ставаме свидетели на завършък на една сложна дипломатическа игра и изпреварващ руски ход преди среща в Женева под егидата на ООН на 28 11 2017 г., който поставя САЩ в догонващо и уязвимо положение и демонстрира кой държи инициативата в Близкия Изток.

2. Постигнат е пробив с идеята на руския президент Путин за провеждане на общосирийски форум– Конгрес за национален диалог, срещу чието насрочване (първоначлано за 18. 11) по принцип се обяви сирийската опозиция, а срещу участието на кюрдите – Турция. Но и след завършване на срещата в Сочи се оказа, че остават някои въпросителни. Изявлението на Ердоган, че е достигната определна точка, но това не е достатъчно, свидетелства, че не е преодоляна съпротивата му срещу участието на кюрдите. Изказването пък на иранския президент след срещата, в което подчертава, че присъствието на чужди военни сили в бъдеще е приемливо само ако е пожелано от сирийското правителство, е прозрачно предупреждение срещу САЩ. То напомня и на критиката на Ердоган на съвместната руско–американска декларация от азиатския форум във Виетнам, че щом сирийският проблем няма военно решение, от нейна територия трябва да се изтеглят както САЩ, така и Русия.
Все пак, амбицията остава, Конгресът да се проведе на 02 декември т.г. в Сочи с участието на 1300 сиирйци, представители на разлини организации и групировки и постигане на траен мир.

3. Ключовите въпроси за разглеждане на Конгреса са:
– Определяне на рамка за бъдеща структура на държавата. В тази връзка бе и призива на Путин за съвместна Комплексна програма;
– Приемане на нова Конституция;
– Провеждане на избори под контрола на ООН.

4. Възприет е призивът на Русия за увеличаване в пъти на хуманитарната помощ за Сирия и привличане на други държави и международни организации.

5. Паралелно се състоя и среща на военните от трите страни и бе подписан договор между Русия и Турция за доставка на системите за ПВО С–400.

Паралелно се проведе среща в Рияд, където СА събра представителите на опозицията за да ги подготви за преговорите в Женева. Но два дни по–рано председателят на Върховиня Комитет за преговори Рияд Хиджаб подаде оставка като се предполага, че това е станало под натиск. Неговата позиция не устройва вече Запада, който очевидно е удовлетворен от разделянето на страната на зони за влияние и не настоява за незабавно сваляне на Ассад от власт. Истината обаче може да се окаже и по–сложна и свързана с изненадващите признания на бившия премиер на Катар Хамад бен Джасем в интервюто му за ВВС не само за организираното бягство на Рияд Хиджаб от Сирия, за което са били платени 50 млн долара и тези, които по–късно чрез него са въздействали на преговорите в Женева, но и за ролята на САЩ, Саудитска Арабия и Турция в прякото команвдване на сирийски екстремистки групировки и тяхното въоръжаване и финансова подкрепа още от 2011 г. насам. По–важното обаче в момента е, че опозицията, събрана в Риад не склони да бъде оставен Ассад на власт и поиска отстраняването му преди да започне мирния процес. Другите две срещи на опозиционни представители– в Москва и в Кайро се противопоставиха на решението от Риад.

Това разделение обрича предстоящите преговори в Женева както всеки път досега, а страната – по всяка вероятност на хаос, борби за власт между различни религиозни и етнически групи, актове на отмъщение и т.н. Либия е показателна за това, какъв хаос може да настъпи. Затова преговорите в Астана и особено в Сочи с президентите на Русия, Иран и Турция изглеждат далеч по–значими, отколкото Женевските преговори. Последните обаче не могат да се пренебрегнат, поради това, че са под егидата на ООН и в изпълнение на резолюции, подписани и от Русия.

Телефонните разговори на президента Путин с Доналд Тръмп веднага след срещата с Ассад в Сочи, както и последвалите – с краля на Саудитска Арабия, с емира на Катар, с президента на Египет и с израелския премиер, свидетелстват за сложността на руската дипломатическа инициатива. Фактът, че разговорът с американския президент включваше още темите „Северна Корея“ и „Украйна“ дава основание да се предположи, че търсенето на компромиси може да е засегнало и други спорни въпроси между двете велики сили.

Въпреки неудовлетвореността на Турция и претенциите на САЩ да запази присъствието си в Сирия, безспорен е успехът на Путин да убеди всеки от участниците, че може да получи възможното: Сирия– политически мир и запазване целостта на държавата; Кюрдите – широка автономия; Турция – да няма независим Кюрдистан, но ще внася нефт и газ и то легално. В четиричасов разговор президентът на Русия успя да склони Ассад към компромиси, но отправи призив и към всички останали за такива. Въпреки всичко, сложният възел от проблеми и интереси далеч не е разсечен напълно.

Реалните пречки за скорошно постигане на заявените в Сочи цели са съществуващите все още предизвикателства:
1. „Ислямска държава” продължава да контролира ивица по р. Ефрат, част от пустинята и малък отрязък на границата с Израел, а „Ал Кайда” доминира в провинция Идлиб всъщност чрез произлезлия от нея бивш „Фронт Ал Нусра”, с новото име „Тахрир Ал–Шам“. Вероятно правителствената армия с помощта на руската авиация ще доразгроми формированията на „Ислямска държава”, но контрола над тези територии би бил възможен, само ако силите на Ассад са трикратно или четирикратно по–големи. Затова в тях ще останат да действат на партизански начала отряди на терорисдтичната групировка, която умишлено остави много от членовете си и в освободените райони, а други се вляха в групировки, които се борят срещу правителствените войски.

В организационно отношение „Ислямска държава” установи свои центрове от Либия до Индонезия, увеличи състава си в Афганистан и прехвърли в Европа към 4000 бойци, а идеологията й трудно би могла да се изкорени бързо, като имаме предвид задълбочаващата се радикализация особено сред младото пооление. Грешката да се обяви „Ислямска държава” след срещата в Сочи за победена се състои и в това, че по този начин се предизвиква към терористични нападения в Европа, каквито тя винаги е предприемала, когато е търпяла поражения за да изпрати посланието: „Ние сме още тук, предупреждавахме ви, че ще се борим докрай за установяване на световен халифат.” Възможностите на терористични групи, които са произлезли от „Ислямска държава” или са се заклели във вярност на Ал Багдади, бяха демонстрирани само преди два дни в Египет, на Синайския полуостров, с атентат довел до 235 жертви.

2. Израел защитава джихадистки групи на Голанските възвишения и в съюз със Саудитска Арабия заплашват с военни действия срещу „Хизбула” на сирийска територия с цел да не допуснат укрепване на влиянието на Иран в Сирия. Твърде голям е потенциалът сред джихадистките групировки в Сирия, който не одобрява стартирането на мирните усилия по руска инициатива. В сътрудничество с покровители от региона или Запада те винаги са се стремяли да провалят порединя опит за преговори чрез провокационни десйтвия. Това означава, че освен терористичен акт на „Ислямска държава” в Европа, би могло да се очакват и остри сблъсъци или провокационен акт и в Сирия преди преговорите в Женева или преди свикването на Конгреса за наионален диалог в Сочи.

3. 1700 американски военни и кюрдски прокси –сили (СДС) се опитват да се установят в Североизточна Сирия. В зоната на САЩ в Югозападна Сирия път има съсредоточени над 50 000 бежанци в 55 км буферна зона. Сред тях има и много джихадисти, а хуманитарният проблем се изостря поради нежеланието на Йордания да съдейства и на САЩ да допуснат правителствена помощ от Дамаск.

4. Въпреки подсказаната от ирансксия президент логична стъпка САЩ да напуснат Сирия поради отпадане необходимостта от борба срещу „Ислямска държава”, това няма как да се случи. По турски сведения САЩ разхолагат с 13 военни бази насирийска територия, няколко от които – постоянни. Министърът на отбраната Джеймс Матис се аргументира наскоро, че „Врагът не е обявил, че е приключил войната. Следователно ние ще продължим да се борим срещу ИД, докато тя иска да се бие”. В друго изказване той аргументира оставането на САЩ с необходимостта от предотвратяване на връщането или възникването на ИД–2. А представителката на САЩ в ООН Ники Хейли заяви, че Вашингтон ще продължи да се бори за справедливост в Сирия, независимо какво ще реши да прави останалата част на света.
Изтъкваното обяснение от някои коментатори за изтегляне на 4000 джихадисти и семействата им от Ракка заедно с въоръженията им, организирано с американска и великобританска помощ, за да създадат условия и причини за продължаване на американското присъствие в Сирия, не е пълно, въпреки че няма спор за достоверността на събитието след показания филм на БиБиСи. Истинският замисъл на САЩ е създаване на наличие на заплаха за да оправдае запазването на собстевени специални сили в Сирия и си осигури място на масата на преговори в Женева за политическото решение по нейното бъдеще.

Има и втора причина, която бе изтъкната от „Вашингтон Пост” от 23 ноември: да не се допусне силите на Ассад и милициите на Иран да установят контрол над останалите райни на Сирия, което би гарантирало политическото оцеляване на сегашния сирийски президент и утвърждаване на иранското влияние в страната.
Русия искаше да убеди Турция да се съгласи, че без САЩ не може да се излезе с общо решение в Женева, но след като Вашингтон изрази нежелание да напусне Сирия, по всичко личи, че Москва категорично няма да се съгласи с това. Вашингтон по начало влезе в Сирия против всякакви международни норми и единствено борбата срещу „Ислямска държава” бе изтъквана като основание за това. Съобщението на „Вашингтон пост”, че САЩ се стремяли към създаване на паралелно правителство в Сирия, поради което ще продължат да подкрепят Сирийските демократични сили, съставени от кюрди и араби, засега се счита в Москва за недостоверно. Няма руско–американски договорености за подобно нещо. Но в тази ситуация едва ли трябва да се вярва на Вашингтон.

5. Турция остава неудовлетворена: Министърът на отбраната Нуретин Джанъклъ се изказа дори заканително: „Не трябва да има съмнение, че ще използваме правата си , произтичащи от международното право по повод оценената от него „сериозна заплаха” от страна на приграничната провинция Африн. Няма съмнение, че Анкара ще намери основание да атакува с военна сила района, който всъщност изцяло е населен с кюрди, за което свидетелстват придвижването на турски войски и артилерийски обстрел на кюрдските позиции. По–същественото е, че не скрива замисъла си „да върне в Африн бежанците, които в момента са в Турция”, което щяло да измени състава на населението. Това издава замисъла да приложи познатата вече турска практика за заселване, наблюдавана не само в Югоизточна Турция, но и в Сирия, където имахме вече фрапиращия случай на определяне на турски валия в съседна държава в разрез с всякакви международни норми.

За да се преодолеят само изброените тук най–общо проблеми ще са необходими поне още 1–2 години!

В САЩ остават съмнения в дипломатическите усилия на Русия. Американски коментатори смятат, че ще има опити да се омаловажат и възпрепятстват напредъка в Сирия и възстановяване на суверенитета.
Стремежите на отделните страни за завоюване на зони за влияние и постигане на икономически интереси бяха охладени или задоволени както със силови , така и с дипломатически средства. Т.н. военна операция не позволи да бъде отрязан коридора, свързващ Ирак и Сирия, който бе цел на иранските шиитски милиции. Решаващо бе завземането на Абу Камал и поставяне под контрол на сирийско–иракската граница. Очевидна беше военната надпревара за овладяване на Дейр аз Зур– провинцията с най–богати нефтени залежи.
От друга страна показателно бе, че Демократимните сили на Сирия (кюрдите), зад които стоят САЩ предадоха на сирийските ВС най–богатото газово находище Ал Табиа. Това находище с 13 млн куб м газ добив на денонощие бе експлоатирано първоначлано от америиканска компания КОНОКО а после завзето от ИД.
След договора на Русия с Барзани за 1 млрд. долара и кредит за 1,2 млрд. и след умиротворяването на Сирия Турция ще продължи да доставя нефт, но вече легално, а не чрез Ислямска държава, договаряйки вече се със Сирия и с Русия. Катар ще доставя газ за Европа и Китай, като има за съюзници Турция, Русия и Китай.

На срещата в Сочи правилно се акцентира върху мирния процес и хуманитарната помощ, но амбицията на проведения през август т.г. международен търговски панаир в Сирия с участието на 1562 сирийски и чуждестранни фирми от 43 държави, оправдан с прогнози за 226 млрд долара струващо възстановяване според Световната банка и черитиркратно повече според Арабската лига, очевидно беше подранила. Въпреки това над половин милион сирийци вече се завърнаха в някои от 2650–те освободени селища.
Икономическият интерес вероятно също ще катализира ускоряване на мирния процес в Сирия.

ЕПИЦЕНТЪР

Вашият коментар