Решително избирам второто… Андрей Пантев

Posted By on 15.06.2016

 

а.пантев

 

Виждам как проектите на МОН за промени в Стратегията за наука насочват изследванията единствено към приложение в индустрията и икономиката, а хуманитарната наука направо липсва в бъдещото развитие на България. Но хуманитарната наука е носител на прогреса в много по-значителна степен, отколкото чисто техническите и технологическите изобретения. В средата на XIX век поетът Ламартин беше победен на изборите от едно нищожество като Наполеон III от оформящата се стопанско-бизнесменска фаланга във Франция, която казва, че най-напред трябва да се произвеждат блага, а мисълта може да почака. Един от поддръжниците на Наполеон ІІІ казва: „Не със строфи си изважда сол от морето и не с поезия се строят фабриките.“ На което Ламартин отговаря:

„Ако трябва да изберем между математическата истина и духовното състояние на един народ, решително избирам второто.“

Разбира се, трябва да имаме предвид и това, че често пъти под духовност, под култура, под интелигенция, под наука се имат предвид не самите те, а тяхната имитация. На човек, който се е самообявил за културен деец, за поет или за писател, обществото още не му е длъжно за нищо. Той трябва да „покори“ обществото, а не обществото да се грижи за него с неговите плачения и вайкания, че не го разбират.
Във всички случаи обаче, когато говорим за прогрес, ние не говорим само за локомотиви и за компютри, ние говорим за онази област, която подлежи най-малко и най-трудно на корекция – човешката душа. Често пъти един крайбрежен залез и един летен дъжд е по-трудно да се опишат и може по-човечно да звучат, отколкото стартът на ракета към Космоса. Това е едната страна на въпроса – пазете се от имитации на култура, от имитации на духовност и от имитации на наука.
Тук има връзка дори това, което се случва с предстоящия събор на православните църкви. Вярата също е духовност и когато Вселенският патриарх Вартоломей, платен от САЩ, се опитва да я използва за политика, според мен съвсем правилно реагира нашият Синод с отказа си от участие. Това е едно от малкото решителни и прозорливи решения и позиции на нашата църква, с което мисля, че тя ще си спечели и гняв, но много повече ще спечели респект и уважение, дори завръщаща се любов.
Духовната сфера не винаги означава душевност. Духовната сфера е свързана най-вече с духовен живот, който почти се препокрива с вярата, но човек може да има богата душевност, без непременно да е фанатично вярващ. В позицията на един човек, както и в позицията на една държава, нивото на духовност е определящо в онова, което наричаме човешки или държавен манталитет. Затова според мен речта на президента Плевнелиев например пред Европарламента трябва да се възприеме не с гняв, а с насмешка. Една толкова зависима, толкова обезсилена държава като България да се дръвчи на Русия е направо комично. А както съм казвал и друг път – дори онези, които аплодират на тези безсмислени и комични изхвърляния, и те ни презират. Както са ни презирали, когато воювахме срещу освободителите.
Ето за изграждането на това ниво на духовност говоря. Хуманитаристиката е тази, която го изгражда. Затова не мога да приема стратегия за развитие на науката, в която хуманитаристиката отсъства. От години нашите хуманитаристи са оставени от държавата на произвола на финансовата бедност. Те нямат средства дори за превод и издаване на трудовете си в чужбина, каква пропаганда на България, на нейната древна история и култура могат да правят по света при това положение? Друг е въпросът, че нашата идея да покажем колко сме забележителни силно контрастира със сегашното ни поведение и всеки може да попита днешните професионални патриоти: като сме били толкова велики в миналото, защо сме толкоз смешни, да не кажа жалки, днес? Къде е пъпната връв на историческата приемственост, след като толкова сме будили страх у викинги, у турци и сме ги паникьосвали от страх, защо днес имаме такова жалко поведение. Защо вече има наши историци, които директно, пряко и изцяло са финансирани отвън, но никой не ги нарича доларджии. Защо? А непрекъснато ни говорят за рубладжии. Това ли са патриотите, това ли е еманацията на българския бунтовнически, независим и неукротим дух?
Има хора, които не се притесняват директно да си вземат хонорарно-заплатни инжекции отвън, но на тях не им казват, че служат на чужди външни интереси, въпреки демонстративно доброто битово благосъстояние, което имат. Но тези, които все пак казват, че руснаци са изгонили турците от България и руснаци са изгонили германците от Прибалтика и Полша, те били рубладжии и предатели. Трябват ти три грама мозък, не ти трябват триста грама мозък, за да разбереш защо се прави това. И дали не е същото обяснението за липсата на хуманитарна наука в стратегическите намерения за България, които ни поднасят разните държавни планове и програми напоследък.

Източник:http://duma.bg

 

Вашият коментар