Проф. Андрей Пантев: Когато фасадата на демокрацията ни е имитация, тя ражда злодеи

Posted By on 17.07.2020

Проф. Андрей Пантев 

От дни в България ври и кипи – протести срещу властта с искане за оставки са обхванали столицата и много от големите български градове. Какво роди тази огромна енергия най-вече на младите хора, как така заедно се оказаха доскоро непремиримите политически врагове – леви и десни? Какво се крие зад искането „да съборим мафията“ и наистина ли на редовия българин му е все тая кой ще го управлява след това и какъв ще бъде новият Спасител. Какво правим с историята и възможно ли е да има възмездие и справедливост. По тези въпроси разговаряме с един от най-уважаваните български историци проф. Андрей Пантев.

– Десетки хиляди българи протестират по улиците и площадите на България с искането за оставки на премиера и главния прокурор. „Мутри, вън!“ е лозунгът на тези протести. През няколко години вече за N-ти път българите искат да се освободят от корупцията и самозабравилите се политици и резултатът след това винаги е един и същ. Какво не можахме да разберем за тези 30 години преход, проф. Пантев?
– Много хора предвиждаха такава негативна динамика. Но тогава техният скепсис бе категоризиран като комунизъм, старешко слабоумие и реваншизъм. При всяко обществено негодувание, което се трансформира в негативен гняв, идва съмнението – кой идва след това основателно и масово съпротивление. Нима това не беше така у нас в края на 1989 година? Това е световно явление, което е баналният шлагер на всички световни несгоди и промени. Не е достатъчно само да се разруши стария свят. Следва да се знае какво ще се построи на негово място. Това е и част от текста на „Интернационала“.

– Защо се стигна до сегашната криза? Високомерието на някои политици роди енергия, която може да подпали дори Райхстага, ако направим такова сравнение?
– Аналогията, която е най-елементарното доказателство, тук не пасва. Райхстагът бе запален от неколцина и тайно. А защо да крием, че палежът на сгради бе обявен преди години за демократическа добродетел. Сега тези, които инспирираха такава философия, са застрашени от същата. Това, което ги доведе до власт, сега може и да ги погуби. Излиза, че добър протест е този, който ни вгражда във властта, а този, който ни отрича, е на лумпените.

– За пръв път на площадите леви и десни са заедно в исканията си. Макар и свенливо в началото, сега те не се срамуват да бъдат от едната страна на барикадата. Това какъв знак е? И как да се обединим, кои са ценностите, които могат да сплотят едно общество?
– Ще се обединим тогава, когато излезе един оратор, лидер, говорител, анализатор и публично каже: „Аз няма да ставам никакъв, когато нашата битка приключи с победа!“ Съмнявам се, че това днес е възможно. Когато завършва обединението на Италия и Рим става столица, кралят Виторио Емануеле пита Джузепе Гарибалди с какво да го възнагради. „Само малко семена за нивата ми в Капрера“ – така му отговаря легендарният генерал. Интересно, как повечето от нашите политици, които вечно се оплакват, че им е попречено да спасят България, толкова удачно се справят с личните си стопанства и до днес.

– Много от коментарите и възгласите са, че най-важно е да се „събори мафията“, а после ще му мислим кой ще дойде на власт. Как да тълкуваме това – като незрялост, като инфантилност или като „дошло ни е до гуша, да става каквато ще“? Пак ли се търси спасителя в бяло?
– Мафията поне за повечето като мен е невидим факт и фактор. Тя исторически е възникнала като справедлив отпор на чуждо господство. Но вече всеки може да бъде назован така. Нима Андрей Луканов не обяви, че никога не е бил от „Мафията на Тодор Живков“? Сега мистични мафии – колкото щеш, но никой не се идентифицира с тях.

– Наистина ли на редовия българин му е все тая какви са политическата и икономическата програми на новите кандидати, дали новият месия е ляв, десен, глобалист, консерватор, либерал и каквито има още?
– Да, защото няма съществена разлика между тях. Повечето от тях си чуруликат в самолетите по света и дори има бизнес сътрудничество. Много ми е смешно като чуя изразът „политически убеждения“! Каква е разликата, освен кой да гепи повече? Това е световно явление. Едно е ясно – в сегашния си формат и функция като политическа система светът няма да търпи толкова дълго. И това се простира от Хонконг до Скопие.

– Няма нужда да се подлъгваме – България е малка страна, която нe притежава такава тежест, за да води напълно независима политика и затова страната ни ще бъде подвластна на законите на голямата геополитика, а над тях ние нямаме контрол. Как да се справим в този геополитически лабиринт?
– Че кога България е била дълго независима? Площадът с това име ни лекува само комплексите. Независимост е условие, а не гаранция. А и когато сме били независими, не сме взимали най-мъдрите решения. Например през 1913-а и 1915-а години. Че дори и при присъединяването ни към Тристранния пакт.

– Пропуква ли се фасадата на нашата фасадна демокрация?
– Когато е само фасада, тя винаги се пропуква. А когато е имитация, тя ражда злодеи. Бедата на световната демокрация е, че тя е греховно зачената. На атиняни не им е пукало за робите, на римляните не им е пукало за гладиаторите, на отците – основатели на САЩ, не им е пукало за индианците, за черните, дори за жените.

– Кой е праведник и кой е грешник, професоре? В сегашната ситуация има ли такива, че съвсем се объркахме?
– Праведниците и грешниците приемаме, че може да определи само Господ. Защото грехът е част от нашата природа. Едно е ясно. Няма безукорен политически деец. Човек изобщо. Били са велики хора, но са правели грешки, имали са изкушения просто защото са човешки същества. Тази идея за лабораторно чисти герои ще ги оставим за децата ни преди да станат мислещи възрастни.

– В историята на България има много показателни случаи, в които сме се сблъсквали с подобни ситуации. Откак се помним, все сме разделени. Такава ли ни е орисията или някой има нужда от разделението ни?
– Известно е, че българинът винаги си измисля и вярва на всякакви конспиративни теории… и то чисто битово. Не виждате ли, че бедните турци у нас не мразят богатите си лидери. Това май у нас е колективно поведение, което не винаги правилно се нарича народопсихология. Това, че сме разделени, не е беда. Разделени са французи и сърби… Бедата е, че толкова завистливо се мразим и сме готови да се нахвърли един на друг само защото единият живее по-добре.

– Не е ли верен истинският и позорен факт, че „Народът ни е напълно изоставен“ – както написа Кеворк Кеворкян в един от текстовете си тези дни?
– Отнасям се с голям респект и симпатии към този мислител. Но ако един народ е изоставен – от кого? – тогава защо това да е световно нещастие? Нито един народ не е погубен. Всеки народ е понесъл страдания… Но ако се погубим, това не е поради някаква особена злоба към българите, а от нашата собствена взаимна ненавист, която ни обезкръвява и която ни прави безпомощни. Нито Чърчил, нито Коминтерна не е искал да се затрие България. България се затрива отвътре. Както съм казвал вече, семейство и държава не се ерозират отвън.

– Промяната сега се иска предимно от млади хора, но те могат много лесно да станат плячка на обиграните политици, които за 30 години са се научили на много и различни хватки. И тогава какво правим – пак ли ще се въртим в порочен кръг?
– Видях много одухотворени лица по телевизора всред протестиращите. Нещо ново и прекрасно! Дано после да не искат да инкасират своята площадна храброст… Начинът, по който се изразяваха тези деца, показва че не са научени, показва, че не са платени, показва, че те истински страдат за Отечеството. Съвсем друг е въпросът какви ще бъдат по-късно…

– Два милиона живеят скотски, два милиона са извън родината си – и всичко това е резултат на държавата, която им натрапи този начин на живот. Пътят към храма, както често използваме този израз, не се вижда и го няма. Как може да се стигне до него, като камъните са прекалено много?
– Никога няма да достигнем до Храма в библейски контекст. Но си струва да се успокоим, че не ни управляват простаци, невежи и нахалници. Никой не е длъжен да обича правителството. Но когато му се качи на главата – материално и визуално, тогава има право да изкрещи. Ако е така.

– Непрекъснато говорят за тукашната корупция, но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография. Историята вече не значи нищо. Има ли история днес, професоре?
– Как да няма, като всяка вечер ни внушават колко сме били само велики в това минало и колко нищожни са другите, особено съседите. Ако е така, къде е тяхната изключителна кръв в нашите вени днес?

– Вижте как бутат и рушат паметници по света, как се отричат от миналото си – и това се подкрепя от политици, интелектуалци… Обезглавяването (като паметника на Колумб) на историята докъде ще ни доведе?
– Това е световен идиотизъм. Интересно, защо Мемориалът на виетнамската война, която се смята за позор в американската история, стои недокоснат. Вярно е, че там са изписани имената на хиляди бедни американски момчета, но те са носели не само демокрация, а смърт и разрушения. Много странно!

– Наблюдаваме фалшифициране и нещо като умъртвяване на миналото – защо то пречи на настоящето, на бъдещето на някои? Каква е целта на такова мероприятие?
– Аз не смятам, че умъртвяваме миналото. Просто, ние го правим комично с гигантизмите, за които стана дума. Ние сме достатъчно значим народ, за да си измисляма мащабни откривателства и подвизи. Но това не е само наша черта.

– Справедливост и възмездие – какво означава това и възможно ли е днес то да се случи? Ще го позволи ли този елит, който днес управлява и в България, и в Европа, а и по света?
– За да има възмездие, следва да се установи престъпление. Засега официално това не е декларирано по света. Възмездието е забравата на тези, които са се появили като спасители. И които са завършили кариерата и житейския си път като използвачи на нечие социално народно негодувание. Често пъти да бъдеш забравен е по-страшно, отколкото да бъдеш упрекнат в други политически или физически отрицания. Най-голямата присъда е забравата.

– Коронакризата роди фраза, която постепенно се превърна в клише – че светът вече няма да е същият.
– Светът е срещал много по опустошителни биоизпитания. Видяхме кой колко струва – от приятел и съсед, до държава и здравеопазване. Ужасно е да се помисли и каже, но на това комерсиализирано човечество следваше да му се случи нещо. Жалко, че не се случи за тези, които го заслужаваха.

Нашият гост

Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в село Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. От 1975 г. преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Проф. Пантев е бил три мандата депутат от „Коалиция за България“. Автор на множество книги, монографии и статии в нашия и чуждия печат.

Мариела Балева, „Труд“

 

Вашият коментар