Проф. Андрей Пантев: „Ако не беше руската армия,Европа най-много да ни беше направила едно трогателно погребение“

Posted By on 02.03.2018

 Имам чувството, че нас ни е срам от това, че руснаците са помогнали за нашето освобождение, репликира известният историк.

Велиана Христова ,в.Дума 2. Март 2018

„Ако не беше руската армия, Европа най-много да ни беше направила едно трогателно погребение“ – Какво е Трети март за България, професоре, и от какво сме се освободили – от турско робство или от османско присъствие? – Трети март е рождената дата на модерна България, лелеяна мечта на тези, които са полагали глави, ум, усилия и дори богатство в нейно име.

След като казваме Освобождение, много ясно е, че е имало една угнетяваща подчиненост, която към края на османското робство в България е била повече емоционално натоварена, отколкото стопански обременителна. Има един спомен от Константин Величков, който в изгнание пише, че турците вече нищо не ни правеха, но ние не можехме да търпим да ни управляват. Така че н продиктувани от, цитирам: „чист идеализъм“. Без да е точно така, все пак самата идея, че след тази война се поставя на балканската карта една нова държава, свидетелства, че политиката се оценява по резултати, които в случая са едно исторически добро дело.

Една европейска идея е осъществена от една имперска сила. – Често чуваме също, че тази имперска сила е искала да направи от България Задунайска губерния и я е окупирала… – Ако искаше да прави Задунайска губерния, нямаше след временното руско управление да си тръгне и нямаше да остави библиотеки, банки и най-вече да създаде основите на българската армия, която по-късно се нарича Земска армия. Когато искаш да подчиняваш една страна, ти не й правиш армия.

Американците не направиха в Куба армия и Куба беше кукла в продължение на години, само защото без нито един изстрел американците изгониха испанците от острова. Така че, когато създаваш една държава с такава изначална устойчива структура, едва ли разчиташ, че можеш да я командваш. И по-късният разрив в българо-руските политически отношения при регентството и при Стамболов свидетелства, че това е било възможно. – Много скоро след Освобождението… – Да – 1886-1887 г.

Не можеше да се появи един Стамболов, независимо по какви причини и по чия инициатива, който да отстои и дори да скъса дипломатически отношения с Русия. Това са фантазии, които приличат на дете, на което си му дал торта, пък то е недоволно, че е трябвало да има и друга торта, най-вече по-голяма. – Точно такъв упрек съществува – че в Сан Стефано е било само една игра, а след това в Берлин ни орязват реално. – Първо, Сан Стефано трябваше да покаже очертанията на българския етнос в източните Балкани.

Това не можеше да остане като териториална реализация, по простата причина, че беше сключено само между двете страни. Но искам да попитам по това време коя балканска държава е реализирана в своите естествени етнически граници? Нито една. Даже областта Тесалия е присъединена към Гърция чак през 1881 г. – три години след освобождението на България. А самите очертания на Санстефанска България са три пъти по-големи отколкото, да речем, една Сърбия.

Това е нереалистично, но то има съвсем друго предназначение – Русия с този договор показва къде преобладават, без да са единственото население, българите в тези спорни земи. – А как ще коментираш това, че в новата учебна програма за Х клас тези години са обозначени с темата „Участие на българите в Руско-турската война“ и няма тема „Освобождението на България“? – Няма я, тогава поне да пишат българо-турска война. Има и друго нещо, което не е много комплиментарно – как това българско население, което уж е обект на руска агресия, как не се вдигна то на въоръжена борба срещу руските нашественици в боен съюз с турците? Както направихме по време на Първата световна война.

И какъв е този народ, който посреща новите завоеватели с хоругви, с кръстове, със служби, с хляб и сол? Излиза, че това не е много благородно за характеристиката на самите българи? Никога не е имало такова въодушевено посрещане на руската армия, която не за пръв път пресича Дунава. Българите са виждали един окончателен финал на своите усилия и това е оставило дълбока и трайна следа в българското съзнание. Нито една война в ХІХ век не е отразявана толкова много в литература, в изкуство, във фолклор, в предания, ако щеш. Не мога да разбера как може да се анализира тази война така, все едно, че става въпрос за независимостта на Занзибар.

Да, имало е грешки на руското командване. Но нима в Кримската война не загинаха хиляди англичани и французи поради некадърността на тези, които ги командваха! Нима френският император във войната с Германия не падна в плен? Има много такива грешки. Но ние не може да анализираме тази война все едно, че става дума за остров Тамбукту! – Ти спомена за Стамболов скоро след Освобождението, но и сега, понеже конюнктурата е такава, че Русия трябва да я мразим, много често се цитира Достоевски, който казва: тези славяни и българи са неблагодарни, те първи ще се обърнат срещу Русия. Как стои въпросът с благодарността? – У нас се бъркат благодарност и признателност с раболепие и покорство. Това, че си помогнал на една страна да осъществи своето национално освобождение, не означава вечно да се изпълняват безусловно всичките ти искания.

Когато се появява Америка, Франция помага за изгонването на британците, но това не означава, че Франция през цялото това време трябва да очаква благодарности от страна на американците. Даже, когато започва френско-пруската война, има големи недоволства, че част от американския елит подкрепя Прусия. Благодарност може да изрази напълно независим човек, а не подмазвачът. Имам чувството, че нас ни е срам, че руснаците са помогнали в решителна степен за нашето освобождение и са оставили хиляди кости по балканските хребети.

Има Докторски паметник в докторската градина. Това какво означава? Какво означава и това, че опълченците фактически са асистирали и са умирали за това България да стане Задунайска губерния? Това са абсолютно профански, парвенюшки прояви и проекти, които в никакъв случай не правят чест на тези, които ги носят.

проф.Андрей Пантев

 

Вашият коментар