Проф. Александър Маринов: Скандалите доубиват малкото останала легитимност на властта и институциите

Posted By on 12.04.2019

Проф. Александър Маринов

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“. 

Водещ: Ако за събитието на седмицата може да се води дискусия, то най-употребяваната дума безспорно е корупция – „Апартамент гейт“, оставки, отпуски, Консултативен съвет по национална сигурност – кадрилът се завъртя около нея. За обзор на политическата седмица поканих проф. Александър Маринов. Кое е събитието на седмицата, проф. Маринов?

Александър Маринов: Вие го назовахте – целият комплекс от теми, свързани с мегаскандала за корупцията във върховете на властта.

Водещ: Защо този мегаскандал избухна в навечерието на Европейските избори? Имаше достатъчно време досега. Изнесените в различни информации, разследвания и т.н. данни се оказаха съвсем не нови.

Александър Маринов: Това е често задаван въпрос. Аз бих казал нещо повече – ако това е съвършено целенасочено проведено точно сега мероприятие, защо пък точно сега, а не месец преди Евроизборите – тогава, когато вече в хода на кампанията последиците са съвсем директни. Аз не изключвам, че има целенасочени действия, в смисъл сега – на втората година от управлението на това правителство. Възможно е сега да е преценено. Годината е тежка, размирна, два пъти избори, правителството е силно разклатено от гледна точка на положението в ГЕРБ, в управляващата коалиция – може да има такива сметки. Но за мен лично важно е нещо друго – не защо точно сега, а на какво е посветен този скандал. Защото ние виждаме, че за разлика от други скандали, които избухнаха и затихнаха по различни причини, този вече отваря бента, ако мога така да се изразя. И от тук нататък, независимо кой го е започнал с някаква цел и дори би поискал в някакъв момент да го спре поради някакви причини, то не би могъл. Аз смятам, че духът е излязъл от бутилката и обществото, независимо от тесните сметки на едни или други конкретни центрове, няма да позволи това повече да бъде занитено. И най-вероятно ще се случи така, че ще се върнем към някои смятани за угасени пожари.

Водещ: Разобличава ли политическата класа скандалът за корупцията, или е жълта новина, която отклонява вниманието от нещо може би по-важно, невидимо все още за очите ни?

Александър Маринов: Вероятно това не е най-страшното, което ще научим, но то е симптоматично и най-вече показва върха на айсберга. Предполагам, че надолу има още по-тежки нарушения. Мрежата вероятно ще се окаже тотална, всеобхватна, тоест практически всички или много голяма част от тези, които са на високи позиции – не поотделно, а заедно са създали и се възползват от тази система за лични облаги чрез злоупотреба с властта. Страшното е, че това нещо е прояло държавата и я е довело до изключително слаба, болезнена кондиция, невъзможност да изпълнява функциите си. Това е. И разбира се, най-голямото, най-тежкото поражение, което трудно се лекува и изисква много време, е изцяло разрушеното доверие на обществото в държавата и нейните институции, в повечето от тях.

Водещ: Защо има възможност определена категория хора да получават различни шансове, различни права от други, без да са заслужили това по честен начин? Защо институциите позволиха въпросното обогатяване чрез корупция, което не е нищо друго, освен търговия с власт?

Александър Маринов: Защото беше допуснато институциите да бъдат поставени под тотален партиен и по-точно групов контрол. Институциите не работят, както би трябвало да работят по класическите правила, защото институциите са именно система от правила, които не би трябвало да се влияят от личността, която ги управлява. Личността се съобразява с правилата. Тогава, когато институциите са под командването на определени личности, назначени там от определени партии или групи от хора в тези партии, те започват да служат не на обществото, а на тези партии или по-точно на тези групи от хора в партиите. Защото аз съм дълбоко убеден, че далеч не всички редови членове и симпатизанти на ГЕРБ са имали възможност да се облагодетелстват по такъв и вероятно още по-шокиращ начин.

Водещ: Ако ГЕРБ сякаш са под светлината на прожекторите, другите партии защо се крият зад тях?

Александър Маринов: Трябва да степенуваме нещата. Първо, трябва да започнем от тези, които са били на власт през последните години. В такива случаи се върви от днешния момент назад във времето, като в никакъв случай не означава, че трябва да се спре само за тези, които са управлявали през последните две, пет или десет години. Но е ясно, логично е, че тези, които са на власт, са имали достъп до инструментите, които създадоха възможност да се случи това, за което днес говорим. Мълчат или много странно се държат тези от управляващата коалиция. Аз имам чувството, че там започна някакво спасяване по единично с различни солови акции, които вероятно ще донесат до още по-голям хаос и ще задълбочат пораженията. Въпреки че, знаете ли, тук има известен нюанс – трябва да го признаем. Ясно е, известно е, че зад поне част от разкритията стоят лица и групи, които са от така новосформиращата се дясна коалиция – говоря за „Демократична България“. Част от тези формации, част от тези хора участваха в правителство заедно с ГЕРБ, но ето – те днес са тези, които дават своя принос нещата да се изяснят. Това е факт, той не бива да се отрича. Това е проява на определена доблест, защото мнозина други още изчакват и със сигурност ще изскочат на терена, когато титанът вече е повален в несвяст. Така че различно е отношението на различните формации, които са били във властта, но аз съм твърдо убеден това е моята позиция, и смятам, че обществото смята така – не заради някаква кръвожадност и отмъстителност, а просто всичко трябва да се разнищи доколкото може да се върне назад във времето и да се проследят определени, превърнали се в емблематични примери или най-малкото съмнения за злоупотреба с власт.

Водещ: Проф. Маринов, казахте отделни солови акции от представители на управляващата коалиция. Кого имате предвид?

Александър Маринов: Най-типичният пример е Валери Симеонов. Не че това, което говори за министъра на туризма, не е вярно, но тук си личи личното пристрастие, натрупало се в хода на тесните, сложни отношения, докато той беше вицепремиер. По принцип ние смятаме или приемаме, че подобни разкрития са водени главно от някакви благородни обществени чувства, или намерения, или чувство за отговорност пред обществото. Но действителността е по-сложна – понякога такива съвсем лични не съвсем благовидни предлози допринасят да се изнесе боклукът от мазето. И такива случаи ще нарастват, тъй като тук вече действа инстинкта за самосъхранение.

Водещ: Да, но министър Ангелкова предостави публично документи за това, за което говори Валери Симеонов. И тук вече идва и въпросът, дали и борбата срещу корупцията няма да се превърне в инструмент за разчистване на сметки?

Александър Маринов: Тук е вече важно да се преценява, в това число институциите, доколкото имат капацитет да преценяват. Разбира се, че не може да се решава от пръв поглед. Тя е представила документи. Има други твърдения. Между другото по всеки от тези казуси, които разглеждаме, включително такива, които вече дадоха някакъв резултат – оставки, отпуски и .н. – и там имаше различни твърдения, и там се вадеха някакви документи. Но вижте – има и нещо друго. Освен документите, освен презумпцията, че всеки е невинен до доказване на противното, трябва да отчитаме и друго обстоятелство. Тази презумпция е валидна за наказателното правораздаване. В политиката не е нужно да има доказателства за нарушени или престъпление, за да настъпят последици. В политиката е важно и съмнението, тъй като, ако обществото изпитва съмнение, че някой е замесен, това вече е политически факт. И с него обикновено се съобразяват – знаете, как се случват по света нещата и даже при много, много много по-безобидни обстоятелства са си отивали представители на властта или ръководители на ключови институции.

Водещ: Но родната ни действителност е такава, че в един момент ще започне набеждаването на всеки срещу всеки. Или поне има такава вероятност.

Александър Маринов: Да, има.

Водещ: И това едва ли е чистилище. 

Александър Маринов: Не е. Но за съжаление чистилището не можем да го организираме по каноните на библията. В такава ситуация, в която толкова мощна, дълбока и опасна е заразата, сигурно ще има и случаи, в които ще има злоупотреба. Но съгласете се, че много по-лошо би било да си затваряме очите и да мълчим, защото може да пострада някой, който е невинен. Невинният в края на краищата ще си докаже правотата, макар и на тежка цена. Много хора са били спрягани по различни теми. В края на краищата това им е струвало много, но като краен резултат можем да разграничим крадеца и измамника от този, който е бил набеден. За съжаление, това не става по най-справедливия начин. Но вече зависи от обстановката в обществото. Когато тази практика е масова, обществото подозира всеки, който е на власт. Може би е несправедливо към тези, които не са корумпирани, не са търговци с влияние, но това е реалността. Дотам сме я докарали.

Водещ: Скандалите за корупцията делегитимират ли властта в България, делегитимират ли институциите? 

Александър Маринов: Те отдавна за делегитимирани. Тези скандали доубиват малките остатъци от легитимност. И то не само на една или друга институция, а на системата като цяло. Аз съм убеден, че всички тези скандали водят до това, че все повече българи се замислят за нещо по-различно, защото са твърде скептични, да не говорим, че са отвратени, че това, което сега е установената система на управление на държавата, може да бъде излекувано. Звучи неприятно, даже някои смятат, че звучи страшно, трябва да бъдем реалисти. Как си представяте вие да се оздрави една парламентарна република, в която парламентът има 8% доверие?

Водещ: А правителството има 13%, проф. Маринов. 

Александър Маринов: Да, те са си ръка за ръка – абсолютно вярно. Но за това как да се оздравяват – не просто трябва да се сменят. Представете си какви са хипотезите – сменят се всички партии, които влизат в парламента, сменят се всички депутати, които тези партии пращат в парламента. И пак не е достатъчно, защото те трябва – тези нови хора и нови партии трябва да докажат, че наистина работят по нов начин. А вие, както добре знаете, всяко ново начинание има нужда от малко поне доверие, с малко доброжелателност да се погледне на неговите стъпки. И това е трудна задача. На думи е добре, обаче на практика много трудно се случва.

Водещ: Ако се следва логиката на развитието на скандала, какво да очакваме от различните политически сили в следващите седмици, особено в кампанията до Евроизборите – от ГЕРБ, от БСП, „Обединени патриоти“, ДПС и извънпарламентарната опозиция?

Александър Маринов: Това е много интересен въпрос и въпрос, на който трудно може да се отговори накратко. Засега доминира неадекватността. Първо, разбира се, неадекватността на тези, които са засегнати от скандалите и които не могат да разбера, че правят точно обратното на необходимото, тоест опитват се да гасят пожара с бензин. Това нахално излъчване на невиновност, на липса на каквото и да е съжаление, на каквато и да било самокритика прави много лоша услуга. Прави ми впечатление, че БСП не развива своето поведение, не говоря само за непосредствени реакции, в съответствие с новите условия. БСП сякаш стои отстрани, гледа и очаква всичко някой друг да го свърши. Само тя да извлече ползите. Това няма да стане така, защото хората не искат просто разнищване на скандала и наказание, те искат предложение за сериозна промяна. И тук вече е въпросът, за какво ще предложи промяна БСП. В това число и като промени своята твърдолинейна позиция към участие в парламента. Например, вместо да събира подписка за оставката на председателя на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като при това изглежда, че няма да влезе, за да гласува, по-добре би било да има всеобхватна инициатива – искане за персонални промени плюс предложения за радикални промени в закона, а може би и нов закон, плюс промени във функциониране на институцията, плюс някаква сериозна публична инициатива за обществен дебат за разчистване на тези Авгиеви обори. Това би било силна позиция от опозицията, защото няма да се сведе само то мимолетна експлоатация на негодуванието от скандала. ДПС, както виждате, се държи много спокойно, бих казал приглушено, почти не коментира, почти не се намесва. Явно са решили, че в тази размяна на удари и на всякакви негативи им е по-изгодно да не се намесват. Аз не съм убеден, че те ще успеят да останат настрани от всички тези въпроси, тъй като и те са били доста дълго време по някакъв начин свързани с властта и сигурно и до тях ще допълзят някои разкрития. Извънпарламентарната опозиция, както казахте преди малко – една част от нея, макар и без да се афишира като политически субект, дейно участва в тези събития. Ние виждаме и Антикорупционния фонд – това са хора, които имат определена политическа и гражданска биография – виждаме, че извънпарламентарната опозиция, говоря специално условно за представителите на т.нар. градска десница, но те са усетили момента, в който биха могли да извлекат ползи и да се завърнат в играта, ако използваме спортна терминология. И социолозите вече им дават резултати на прага на един евродепутат. А това очевидно е въпрос не само на тези непосредствено предстоящи избори, а на тенденция. Ако те успеят да се убедят, да се наложат като борец с корупцията, вероятно ще привлекат обратно една част от избирателите, които са се оттекли към ГЕРБ.

Водещ: Проф. Маринов, на фона на развиващите се скандали – навременен ли е свиканият от президента Румен Радев Консултативен съвет за национална сигурност? Не е ли позакъснял?

Александър Маринов: Може да се каже, че е позакъснял, но вие знаете, че този съвет именно защото е Консултативен изисква някакви минимални усилия от всички ангажирани с него субекти. Досега ние сме виждали много пъти как дейността му се бламира, или открито се саботира, или дори в най-добрият случай в кавички там се приемат общо взето със съгласие някакви решения, които не се изпълняват. В дадения случай аз не мисля, че повечето от участниците в съвета горят от желание да участват в него, да се включат в това конкретно заседание, но нямат избор. И тук президентът предприема логичен и успешен политически ход. Първо, защото това е ход в интерес на обществото. Второ, защото сега може да припомни, че той, изразявайки доста широки обществени позиции, остро възразяваше срещу този вариант на антикорупционния закон, срещу този вариант на антикорупционната комисия, срещу начина на излъчване на нейното ръководство и т.н. В този смисъл той е в пълното си право да каже: „Ето, сега след всички тези скандали време е да помислим, коя беше правилната, коя беше неправилната позиция.“ Но важно е не просто да се констатира, защото това се вижда се от обществото, важно е да се предприемат мерки, което аз смятам, че едва ли ще се случи.

Водещ: Прогнозата ви за понеделник – само след два дни е насрочен да заседава този съвет, какъв ще бъде резултатът?

Александър Маринов: Трудно ми е да преценя. Не очаквам някакъв резултат. Ще има някакви извъртания, ще има вероятно опити за прехвърляне на вината и т.н. Разбира се, опонентите на президента в момента са в много тежка ситуация. Едва ли ще допуснат тази грешка да се опитат открито да контраатакуват, защото това ще им коства много. Но знае ли човек. Те и без това всеки ден вършат толкова глупости, че една повече едва ли би била толкова изненадваща. Лошото е, че най-вероятно, дори и да има някакво съгласие формално по определени по-нататъшни стъпки, те едва ли биха могли да бъдат реализирани, тъй като всички добре разбираме, че тези, които са най-тясно свързани с властта през последните години, трябва да разобличават и наказват самите себе си, а това много трудно се случва.

Вашият коментар