Предадем ли Вяра и Църква, предаваме България

Posted By on 25.05.2018

Какви са каноничноправните и исторически основания за мъдрите решения на Светия синод

Усилията на властите в БЮРМ са насочени към преодоляване на извращенията на македонизма и изваждане на страната от изолация. България трябва да подкрепя и насърчава този процес. Без обаче да предава българската история и светини, за които все още претендират, макар и не толкова агресивно, голяма част от политическите и църковни кръгове в Скопие.

През последната година се правят стъпки за изваждане на Македонската православна църква от схизмата, в която целият православен свят я е поставил. Тази македонска политика има група лобисти у нас, които се опитват да внушават, че БПЦ трябвало едностранно да се обяви за „църква-майка“, да влезе в съслужение с нейни клирици и фактически да признае претенциите на синода в Скопие към българската Охридска архиепископия, като се отзове на македонската покана за отбелязване на 1000-та нейна годишнина.

Противно на откровените лъжи и манипулации, които проводниците на интересите на Скопие у нас тиражират, Светият Синод на БПЦ, при стриктно спазване на православното канонично право, отхвърли ултимативното искане на скопския синод за „църква-майка“ и отказа да „чества“ годишнината от Охридската архиепископия край Вардара. В знак на братолюбие Синодът реши единствено възможното – да се застъпи по пътя на църковната дипломация за изясняване на каноничния статут на МПЦ. А миналата седмица архиереите постановиха, че бележитната годишнина ще се отбележи там, където единствено и е мястото – в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.

С това беше защитен не само църковния, а и българския национален интерес. Защото предадем ли вяра и църква, предаваме и България!

Ето съвсем телеграфно какви са каноничноправните и исторически основания за мъдрите решения на Светия синод.

Първо, православната църква в канонично и вероучително отношение е една, поместните не са изолирани институции. Признаването на автономия или автокефалия на една поместна църква се урежда от православните канони и традиция, които винаги и без изключение са били спазвани. Само некомпетентността може да твърди друго.

Второ, отделянето на една църковна йерархия следва да бъде признато първо от църквата майка и одобрено от останалите поместни църкви. Това произтича още от 28-то Апостолско правило, а по-сетне е разгърнато в каноните на Първия, Ефеския и Халкидонския вселенски събори. Казано е по отношение на клира: „отлъчени от едни, да се не приемат от други“. Съслужението с разколници е тежко църковно провинение в православието.

Трето, независимо от болезнените за нас, българите, исторически събития и загуби в Македония, след Втората световна война с актовете, с които е вдигната схизмата върху БПЦ и после е възстановено патриаршеското й достойнство, е очертан нашия църковен диоцез – територията на държавата България. Днешна Македония е включена в диоцеза на сръбската църква. И тези правни положения са признати от всички поместни църкви. Затова по канон църква-майка на македонската е сръбската. Ако БПЦ си присвои права, които няма, ще я застигне съдбата на синода в Скопие – схизма.

Четвърто, БПЦ и българският народ няма да допуснат кражба на националната ни история от Скопие. Претенцията на македонската църква, че са правоприемници на Охридската архиепископия са лишени от канонични и исторически основания. „Охридска архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България“ е правоприемник на понижената от патриаршия църква след падането на България под византийско владичество. Това е уредено в три грамоти на византийския император Василий Втори от 1020-25 г. Правоприемството се проследява в църковните извори и документи чак до днешния Устав на БПЦ. Ако Светият синод приеме изрично или мълчаливо македонската претенция, това би било национално предателство.

И понеже става дума и за патриотизъм, като потомък на православни българи бежанци от поробена Македония, дължа една попътна ремарка. От известно време една група, която не крие връзки и съгласуваност на действията си с властите и службите на друга държава, се опитва да диктува на БПЦ. Безпрецедентно, все едно сме се върнали в сталински времена. Отнасят се с Църквата, като че им е фирмен персонал, който трябва ритуално да обслужи техните амбиции.

Някакъв търговец даже се хвалел, че бил инвестирал пари за целта. И всичко това зад маската на самозван „патриотизъм“. Интересно какъв патриотизъм е да следваш дневния ред на друга държава и да докладваш в Скопие. Та тръгнала тази група случайници по отношение на БПЦ да разпорежда на Светия Синод. „Случайници“, защото докато всички ние, начело с патриарха и Светия Синод, бранехме църквата от мрачните попълзновения на филипдимитровци и иванкостовци, които предизвикаха разкол, „уволниха“ патриарх Максим и отнеха регистрацията на БПЦ в периода 1992-2002 г. – повечето от въпросната група, която клечи сега пред Светия Синод, и техните медийни клакьори, крепяха разкола.

Случайници с претенции

Ние се борехме публично – с живи вериги пазехме храмовете от сините мутри и Фори Светулката, преодоляхме сатанинска съпротива и ругателства срещу внесения от мен Закон за вероизповеданията през 2001 г., без чието приемане пагубният разкол нямаше да бъде преодолян. Те не издумаха нито сричка срещу сините посегателства над БПЦ, каквито дори и турският поробител не е дръзвал да прави. А някои даже невежествено критикуваха усилията ни. И днес същите тези случайници имали монопол върху патриотизма. Хайде, де!

*Борислав Цеков е автор и вносител на действащия Закон за вероизповеданията, който прекрати разкола

източник: trud.bg

Вашият коментар