Посещението на Путин в Атон дава надежда, че Стара Европа е още жива

Posted By on 01.06.2016

331

Като се има предвид, че Русия е най-голямата православна държава, би било странно, ако „царският трон“ не е бил предложен на руския президент.

Вече няколко дена руските медии продължават да повтарят една и съща грешка, свързана с визитата на Путин в Света гора Атон и участието му в църковната служба.

Най-често разказват историята така: по време на църковната служба президентът седял на трона на византийските императори, украсен със знамената на Русия и Атон.
На практика в това изречение всичко е невярно.

Първо. Всеки, който види видеото от църквата „Успение на Света Богородица“ в Карея, ще установи, че Путин въобще не седи, а стои на особено място в храма, заградено от резбовани колони и с навес.
Второ. Интересно е самото място, което участниците в дискусията в мрежата наричат „стасидия“. Трябва да е ясно, че в православния храм няма и не може да има трон за светския владетел. Там има само престол в олтара, на който се осъществява тайнството на евхаристията. Това, което видяхме в храма в Карея, наистина не е трон, а стасидия, т.е. специален сгъваем стол, който се слага в православния храм и който позволява не само да се седи на него, но и да се стои.

Тъй като в православието го няма свойствения за католицизма и протестантството обичай по време на службата да се седи, православните са прави в по-голямата част от литургията, макар че в някои случай е допустимо и да се седи. Затова в православните храмове от много отдавна има стасидии, които са предназначени за настоятелите на храма, певците, настоятелите на манастира, епископа и другите църковни и светски големци. Естествено, стасидии се слагали и за православните монарси.
Но стасидията в църквата „Успение на Света Богородица“ е не просто сгъваем стол, тя представлява нещо, което се именува „царско място“. Всъщност, това „царско място“ се формира заедно с колоните и навеса, по същия начин, по който в дворците тронът на монарха не е просто столът, на който седи, но и подиумът, на който е поставен, а също и извезаният с държавния герб балдахин.

В Руската православна църква „царският трон“ е много разпространен, може да се види в много църкви, включително в Московския Кремъл и в Санкт Петербург. „Царският трон“ от край време е един от символите на единството между светската и духовна власт и мястото на руските монарси в това единство като православни управници. То се използвало и при коронациите.
Затова не е чудно, че атонските монаси са сложили президента на Русия именно на това, най-почетно за миряните, място в храма.
Като се отчитат старите връзки между Атон и Русия, а също така и значението на Русия като най-голямата държава в света, в която мнозинството от населението са православни, би било странно, ако това място не е било предложено на Путин.
Но при това трябва да е ясно, че по традиция, а също така и юридически, стасидията не е трон. Затова би било много странно да се говори за някаква скрита символика в действията на атонците и на президента.

По същия начин, по който заемането на това място не може да говори за някакви монархически стремежи от страна на Путин. То говори само за високия му пост като държавен глава.

И трето. Не е трудно да се убедим, че над „царския трон“ са били окачени знамената на Гърция и на Константинополския патриархат, на който се подчинява Автономната монашеска държава Света гора.

Но най-интересното нещо в историята с мнимия „византийски трон“ не е фактът, че президентът е бил на „царския трон“, а отзивите, които това събитие предизвика в Русия.
Бурната реакция свидетелства за това, че за Русия и руснаците Византия не е почти неизвестно нещо от далечното минало, а нещо важно, което предизвиква много голям интерес. Нещо повече, както и преди, Русия е част от византийското културно пространство.
Затова всеки разговор за византийското наследство веднага предизвиква реакция. Може да се предположи, че фактът, че руският президент седи „царския трон“, е бил възприет от обществото (с изключение на либералната опозиция) по-скоро не като претенция за монархическа власт, а като заявка за византийското наследство.

Руският лидер като глава на Източната Римска империя.
Ето това е, което привлича едни и плаши други. Не случайно от едната страна е съществуващият от столетия стремеж на Русия към Константинопол, а от другата – нервността, с която реагираха турците на „атонския инцидент“.

Натрапва се усещането, че турците възприеха напълно еднозначно това събитие. Затова още на 30 май президентът на Турция, неоосманистът Ердоган, заяви на митинг, посветен на завоюването на Константинопол, че историята на завоеванието не е забравена и днес и враговете мъстят на Турция и в наши дни за това. Успоредно с това президентът съобщи на митингуващите, че веднъж завоювали Константинопол, турците са останали там навеки и нямат намерение да си тръгват.
С тази, на пръв поглед странна за днешния ден акция, напомняща за времена с почти 600-летна давност, турците дават да се разбере, че призракът на победената Византия все още ги плаши, а образът на руския президент в атонския храм се възприема едва ли не като актуализация на „Гръцкия проект“ на Екатерина Велика или на плановете на Николай II за присъединяване на Константинопол след Първата световна война.

Масло в огъня наливат и действията на Русия в Сирия, които ислямистите смятат за съвременна версия на кръстоносните походи. Турция директно зае недружелюбна позиция и разглежда руското военно присъствие в региона като заплаха. Интересно, защо ли?
А защото липсата на стабилност в Близкия Изток е изгодна за Турция и целите й да засили собственото си влияние в региона, още повече, че имперските амбиции на турските власти отдавна не са тайна за никого.

За руснаците на свой ред е важно да не забравят, че активната политика на турците в Централна Азия и в Азербайджан (зоната, населена с тюркски народи, която Турция смята за своя историческа сфера на влияние) е много опасна за Русия, тъй като преди всичко представлява подкрепа за най-явните неприятели на Русия и за ислямистите.
А действията на турците в регионите на Русия, където се изповядва ислям, въобще трябва да ни накарат да се замислим, например, в Татарстан смятат ли Москва за столица на своята държава или все по-настойчиво гледат към Анкара.

Реакцията след посещението на Владимир Путин в Атон за пореден път ни напомня, че Турция е била и е наш опасен и недружелюбен съсед.

Връщането към византийската политика на Русия, макар и само като символ, неизбежно ще продължи да създава сензации в медиите, както и да поражда страх у нашите недоброжелатели. Техните опасения са разбираеми. В момента Русия има потенциалът да се превърне в един от лидерите на европейската цивилизация в нейната историческа, традиционна и консервативна част.
Докато Западът провъзгласява като нови ценности мултикултурализма, глобализма и на практика отказа от християнството, Русия защитава християнството и традиционните ценности. И така изглежда много привлекателно, противопоставяйки се на агресивния ислям.

Успехите на десните на европейските избори свидетелстват, че старата Европа е още жива, че има още сили. И това поражда надежда.

Източник:http://epicenter.bg/

Вашият коментар