Образование от господари за роби -д-р Илия Илиев

Posted By on 08.06.2016

 

д-р Илия Илиев

Още през 1933 г. фондация „Рокфелер“ пуска национална образователна програма за установяване на контрол над човешкото поведение.

Учителят – най-важната фигура в учебния процес – е все по-слабо мотивиран да работи и да се развива, мизерно е заплатен неговият труд. Смачкан е от материалната и духовната нищета на работното си място, от липсата на справедливо оценяване на труда му.

Академик Благовест Сендов тези дни сподели в „Труд”: „На образованието се гледа като на бизнес и се организира по бизнес модел. Но има неща, които, ако станат бизнес, губят своя смисъл… целият демократичен свят има страхотен проблем… Големият проблем е спадът на качеството в образованието… Обучението е даване на знания и възпитание… Учителят няма авторитет, обществото го оценява така.”

От самото начало на промените в страната отговорни люде предупреждаваха, че чрез безогледното разрушаване на завареното „комунистическо” образование и силовото насаждане на чужди модели се отива към хаос в системата с изключително тежки последствия за народа и държавата. Този резултат вече е факт, констатиран от анализи на специалисти и редица обективни проучвания.

Стихийното рушене на средното и висшето образование приключи към началото на 1997 г. Към този момент червени и сини политици бяха отворили широко вратите на просветното министерство за организациите на „благодетеля отвореняк” Джордж Сорос. Като кърлежи се впиха те в това ведомство и досега най-активно влияят на т. нар. реформи. Образованието организирано беше повлечено към пълен хаос.

Фатално вредна промяна прокара Веселин Методиев, министър на МОМН при Иван Костов: училището повече няма да възпитава, а само ще дава знания. Наред с това си деяние този новатор прокара и напълно излишния 12-и клас, с което не само „намали” безработицата сред младежта, но и увеличи периода на юношеството на едни общо взето зрели люде. Тогава пак по негова инициатива започна облекчаването на учебните програми главно за сметка на естествените науки и формиращите родолюбие история и българска литература.

,,Няма по-голямо благо за обществото и държавата от добре възпитаната младеж”, считали древните. Според проучване на „Глобал метрикс” 78% от родителите също смятат, че училището трябва да възпитава и изгражда личности, не само да дава знания. И какво като искат!

На такива услужливи „реформатори” като Методиев от САЩ им основаха НБУ, там усилено коват поръчаните за българската политика, наука и образование кадри. Днес този пак е новатор около Меглена Кунева, пак както в края на 90-те масово уволняват учители и директори.

Нови се е захванала да подбира и подава фондация „Америка за България”, друга „благодетелка” наша. Там през 2012 г. по модела на американското Teach for All се пръкна програма Teach for Bulgaria, преведeна тук като „Заедно в час”. Финансирани са почти както и Американският университет в Благоевград – с около $16 млн. с цел привличане, обучение и подкрепа на около 350 млади специалисти за ефективни мотивиращи учители на ученици в най-нуждаещите се общности на България. За да може всяко дете в България да има достъп до качественото образование, нужно за професионален и житейски успех.

В Римската империя наред с учителите е имало и педагози, те всъщност са били роби. Обучени главно да се грижат за дисциплината на учениците, следващи предписаната им програма. Все по-ясно се очертава тенденцията за намаляване броя на учителите в България и увеличаване броя на педагозите. Едни „инспектори” от „Заедно в час” контролират дали вкараните от програмата учители в системата спазват спуснатия кодекс на поведение, включващ ненасилие и пълната гама „мулти-култи”.

Едновременно хем ще дават равни възможности за всяко дете, хем ще развиват лидери. Всичките 33 удоволствия щели да осигуряват на българите обучените в Щатите умници. Плюс безплатен обяд. Имаме примери. След отпочването на лютата борба с тероризма терористите се увеличиха многократно. Пръкна се и кървавият халифат ИДИЛ върху територии, на които наред с 33 удоволствия за араби, кюрди и афганци щяха да се възцарят свобода, пазарна икономика и демокрация. Все същото пълно разминаване между обещания и реалности.

Качеството на образование е един от най-важните фактори за постигането на траен икономически растеж, твърдят в Мисията си „благодетелите”. Бащата на капитализма Адам Смит никъде не прави връзка между образование и икономически растеж. Но пише за необходимостта от „школуване, което образова” с цел да се поправят щетите, нанесени от работна среда, неизискваща никакъв интелект.

Не е това в основата на образованието в САЩ, обратното е. През 1909 г. в реч пред отбрани бизнесмени Удроу Уилсън казва: „Искаме да дадем либерално образование на една определена класа, докато друга, много по-голяма, да се въздържи от привилегията да го получи, а да бъде обучена на определен брой трудоемки ръчни операции.” През 1922 г. кметът на Ню Йорк Хайлан, визирайки фондацията „Рокфелер”, заявява, че в града „училищата са обвити в пипалата на невидимо правителство точно както октопод сграбчва жертвата си”.

През април 1933 г. президентът на тази фондация Мейсън обявява, че са пуснали национална програма с цел „да бъде установен контрол над човешкото поведение”, като централната роля е на училището. Пак тогава синдикатът на служителите в образованието заявява, че очакват „да постигнат чрез образование онова, което диктаторите в Европа постигат чрез сила и забрани”. Всичко това зад гърба на обществеността в САЩ. Сега и у нас.

Повява се бихейвиористичната школа в психологията, започва обучение на учители за поведенчески умения. От нея се очаква да осигури техники за принуждаване на децата към усвояване на „правилни” мисли, чувства и действия, да бъдат „излекувани от неправилните нагласи, усвоени у дома”. В „Заедно в час” така обучават своите събрани оттук-оттам учители. Става пределно ясно защо не секват опитите на туземните „реформатори” да вкарат българчетата под 7-годишна възраст в заведения за ранно школуване!

Съветът по образованието на Рокфелер в „Циркулярно писмо” обяснява: „Няма да превръщаме децата в автори, музиканти и учени, няма да търсим политици, държавници, юристи и лекари, имаме си достатъчно… Ще научим децата да правят съвършено нещата, които родителите им са правили несъвършено.” Масовото производство изисква масова консумация. Две групи хора много лесно могат да бъдат убедени да консумират повече, отколкото им е нужно – децата и пристрастените.

Ясно става, защо „добряците”, внедрили се в МОН, и „реформаторите”, както и прочието соросоидни НПО-та, ръчкат за удължаване престоя на учениците в детството, лишени от отговорности и свобода. Лесно е да се забележи, че в днешното училище са създадени редица предпоставки за пристрастяване към не една и две вредности.

Как така, пита акад. Сендов, сега има повече неграмотни, отколкото имаше след 9 септември 1944 г. Ами и в САЩ неграмотността постоянно расте! През 1940 г. грамотни са 96% от белите и 80% от чернокожите, но през 2000 г. сред чернокожите неграмотността е два пъти по-голяма, а сред белите – четири пъти, пише Джон Гатоу. И добавя, че към 1917 г. всички ключови длъжности в училищната администрация са под контрола на „образователен тръст”, подконтролен на Рокфелер и Карнеги, на „Харвард”, „Станфорд” и Чикагския университет. Този модел на изгодно за политици и корпорации образование е наложен в разрез с демократичните традиции в САЩ от XIX век.

Училището по този модел осигурява доста екстри за политиците: дава работа на голям брой служители; гарантира висока степен на лоялност към политиките на управляващите; удобен механизъм е за усвояване и пренасочване на данъци и пари от разни програми; превръща децата и младежите в удобни за използване от бизнеса човешки ресурси. По американски данни нивото на колежанина през 2012 г. е същото като нивото на гимназиста от 1912 г.

Тази система налагат у нас в края на хаоса и разрухата на родното образование. Учителят – най-важната фигура в учебния процес – е все по-слабо мотивиран да работи и се развива, мизерно е заплатен неговият труд. Смачкан е от материалната и духовната нищета на работното си място, от липсата на справедливо оценяване на труда му. „Контрольорите благодетели” в МОН и по места упорито го водят до положението на древния римски педагог.

Вече второ поколение българчета излизат от училище по-слабо грамотни от родителите и дори от бабите и дядовците си. Училището играе особено важна дезинтегрираща роля по отношение на циганчетата и турчеещите се. Нужен е остър завой, спасителна програма за образованието и науката, дело на българските политици и експерти, а не на соросоиди и грантаджии. Незабавно!

Източник:  www.trud.bg

Вашият коментар