“НАС” – Доклад на проф. Юлий Георгиев от конференция:  Международният тероризъм – глобална заплаха за света и народите на Русия и България.

Posted By on 01.03.2018

 

 

Безспорен факт е, че в европейските страни непрекъснато се засилва усещането за несигурност, вследствие на многобройните терористични актове и постоянния неконтролиран в достатъчна степен прилив на бежанци и икономически мигранти от зоните на военни конфликти и регионите в критично икономическо състояние.

Обезпокоителното е, че хората започнаха да приемат тероризма като част от ежедневието си, да привикват с него. От чисто професионална гледна точка това трябва да ни говори, че на редица места международният тероризъм сравнително успешно съумява, макар и временно и частично, да постига основната си тактическа цел – да предизвиква масов страх, ужас, паника, да дестабилизира живота, да бъде постоянна тема в световните новини.

Съвсем обяснимо общественото внимание в Европа е концентрирано върху действията, предприемани от властите и специализираните институции. Засега усилията им не дават очакваните резултати. Те са в несъответствие с увеличаващите се разходи за нови щатове и преоборудване на полицейските сили; особено на фона на успокоителните изявления на държавници и политици на всякакви равнища и непрекъснато растящия поток от конвенции, стратегии, директиви и указания в рамките на Евросъюза и страните-членки. Особено безпокойство буди скептицизмът на професионалистите, осигуряващи сигурността и обществения ред, непосредствено ангажирани в борбата с това явление.

Също безспорен е фактът, че международният тероризъм през 2 последните няколко години намери благоприятни условия за разпространение и изява, с каквито никога в своята история досега той не е разполагал. Къде трябва да търсим причини за това: На първо място – в настъпилите промени в средата за сигурност вследствие на глобализацията и свързаното с нея стремително развитие на новите комуникационни и информационни технологии.

Те разкриха неограничени възможности за разпространение и въздействие на политическите концепции и идеи. Тези процеси събудиха въжделенията на човечеството за прогрес и по-добър живот, за обмен на информация и споделяне на креативен опит. Но заедно с това Интернет и социалните мрежи създадоха възможности и стимулираха популяризирането на радикални и екстремистки теории и възгледи. По същество те се оказаха много продуктивна форма на комуникация и пропаганда за международния тероризъм, за мобилизиране на деструктивните сили в конфликтните региони.

Международните терористични организации се адаптираха невероятно бързо към променените условия в средата за сигурност и съумяха успешно, без каквито и особени усилия, да разширят своите мрежи и бази за вляние. Сега е достатъчно лидерите на терористичните организации да пуснат в социалните мрежи клип с обръщение или да дадат няколкоминутно интервю в локално радио или телевизия, за да се разпространят те в реално време по целия свят и да се задвижат множество скрити от погледите престъпни сили и механизми. Ал Кайда още преди сливането си с ИДИЛ/ДАЕШ започна да се възприема от нейните сподвижници и последователи повече като идеологически постамент, отколкото като организация с твърди вътрешни правила и строга йерархия.

Глобалното информационно поле фактически предостави на тероризма многохилядни канали за връзка със симпатизиращите му 3 общности, групи и лица по целия свят. На тази база ново развитие получи индивидуалният спонтанен тероризъм, на т.н. „вълци- единаци”, който е истинско предизвикателство за специалните и полицейски служби. Глобализацията и свръхразвитието на информационните и комуникационни технологии многократно увеличиха силата на въздействието на терористичните атаки (физическо, информационно, психологическо) – достатъчно е да споменат ефектите от клиповете с ритуални обезглавявания на главорезите от ИДИЛ, разпространявани от новинарските агенции, за да се разбере за какъв силен специфичен тип въздействие става дума.1 На второ място – за силния тласък в развитието на международния тероризъм решаващо въздействие оказаха инспирираните отвън „Арабски пролети” в Близкия изток и Северна Африка.

В резултат на поредицата военни намеси и специални операции на САЩ и съюзниците от НАТО, избухнаха кръвополитните граждански войни в Либия, Ирак и Сирия. Под тяхно влияние се създаде Ислямският халифат ИДИЛ/ДАЕШ и тръгна огромният бежански и миграционнен поток към Европа. Разбира се тези процеси и поредица от събития не обясняват напълно неспособността на силовите институции в европейските страни да дадат своевременен адекватен отговор на възникналите заплахи за националната и международната сигурност. Обяснението за забавената им реакция и за ниската ефективност, за което са подложени на обществени критики, трябва да се търси в две посоки: 1. В сферата на политиката и държавното управление Службите навреме сигнализираха за опасностите, свързани с отварянето на границите за бежанския поток и възможността чрез него за засилването на терористичната заплаха, но анализите и 4 прогнозите им не срещнаха нужното разбиране сред политическия европейски елит. Вместо ранна превенция на рисковете, с което да се снижи нивото на опасността и да не се допусне трансформирането им в трудно отразима заплаха, ЕК и Европейският парламент започнаха серия от безплодни дискусии и в един момент дори предпочетоха позицията на пасивни наблюдатели. Това е типично за модела на управление на ЕС – бюрократичен, бавноподвижен, тромав, бездействен, безплоден в много случаи.

И затова сега европейските народи са поставени в положението да консумират на свой гръб нововъзникналите и свързаните заплахи и рискове за вътрешната си сигурност с всичките им вредни последици – терористично насилие, влошаване на криминогенната обстановка, ексцесии, засилване на радикализацията, ксенофобията и евроскептицизма, на националистическите и екстремистки настроения и прояви. 2. На оперативно ниво. Политическата пасивност и неблагоразумие доведоха до загуба на стратегическата инициатива, което от своя страна допълнително засили уязвимостта срещу международния тероризъм в европейските страни. Реагирайки със закъснение, системите им за сигурност позагубиха влиянието и контрола си върху ключовите фактори, от който зависи способноста им за справяне с рисковете и заплахите на националната и международната сигурност.

Тези ключови фактори са четири: – първият фактор – това е човешкият фактор (заедно с управляваните от него технологии и ресурси); – вторият фактор – информацията; – третият фактор – времето – като ресурс, платформа, върху която се разполага действието, момент з 5 – и последният, четвърти фактор – условията на средата. Тези четири фактора трябва да се владеят в единство, защото те са взаимосвързани, взаимовлияещи се и взаимозависими. 2 За овладяването им субектите на сигурност (силовите институции) и субектите на несигурност (в конкретния случай Ислямска държава и Ал Кайда) са в конкурентна борба с всички възможни средства. За съжаление можем да констатираме, че службите за сигурност и полицията в западноевропейските страни засега са в по-неблагоприятната позиция: По отношение на Човешкия фактор: ИДИЛ/ДАЕШ и Ал Кайда на практика разполагат в Европа с неограничен човешки ресурс. След 2015 г. ръководителите на тази терористична групировка се ориентираха към прехвърляне в Европа чрез бежанския поток на част от семействата си, а на по-късен етап след падането на Мосул и Рака и на обучени и участвали в сраженията бойци, с цел натурализиране и провеждане на терористична дейност. Сред бежанците несъмнено има мъже, жени и деца, подготвяни в лагерите на групировката за самоубийствени атаки. Може със сигурност да се предполага, че по различни канали са прехвърлени и значителни финансови средства.

Според данни на американската консултантска компания Soufan Group (Соуфън Груп) от воювалите на страната на Ислямска държава 3417 граждани на Русия обратно вече са се завърнали близо 400 души; от 1910 френски наемници обратно във Франция са пристигнали 271. В Тунис от 2926 – 800. Така е и в останалите страни, от които има бойци на терористичната групировка.3 На наскоро проведената в Кувейт среща на външните министри на страните на коалицията, начело със САЩ, за борба с ИДИЛ бе съобщено, че от общо около 5000 наемници от страните в Европейския съюз 3000 все още се намират в Сирия където 6 преминават подготовка за завръщане и осъщестяване на терористични актове.4 По официални данни сега в Европа се намират около един милион и петстотин хиляди бежанци, около 1/3 от които бежанци от Сирия. Властите в страните на общността са издали до края на 2017 г. 981 хиляди разрешения на първа инстанция на искания на статут за бежанец, 40% от които с положителна резолюция; 426 хиляди молби за убежище изчакват решение.5 По данни на Евростат от началото на миналата година в общия бежански поток 425 хиляди от мигрантите са сирийци, 226 хиляди са афганистанци, 159 425 иракчани, след тях са нигерийците, сомалийците, пакистанците и мигрантите от други страни.

В Германия регистрираните бежанци са между 600-800 000, като все още не е установен броят на нелегално пребиваващите в страната. В Швеция има най-много бежанци – 8,4% спрямо броят на населението, при средно ниво за Европа от 1,2 процента.6 За вътрешната структура на бежанския поток е характерно, че семейните общности са по-скоро изключение, отколкото доминанта. Преобладават младежите с очевидни консумативни и радикализирани нагласи, с друг манталитет. Те идват със съвсем объркани очаквания, повлияни от глобализираната масова култура, внушаваща им представи за една разкрепостеност и всеволност на нравите в европейското общество, за лесен достъп до благата на европейската цивилизация. Сред тях никак не са малко тези, които са привърженици на радикалния ислям и джихадизма, склонни към криминални, екстремистки и терористични изяви.

Съвсем обосновани са опасенията на специалните служби, че стандартният подход на властите към бежанците, насочен към създаване на условия за нормално съществуване, за отседналост, ускорена професионална и езикова квалификация и трудовото им ангажиране няма да проработи в пълна степен и за всички 7 мигранти. „Ако техните мечти не са изпълнени за по-добър живот в Европа, някои могат да се радикализират“, предупреди началникът на федералната криминална полиция на Германия Холгер Мюнх на проведената преди дни среща в Рим на полицейски началници от Кипър, Хърватия, Испания, Франция Гърция, Италия, Малта, Португалия и Словения.

Броят на хората, идентифицирани като опасни потенциални терористи от германската полиция, се е увеличил от 139 преди пет години на 743, а е известно за около 970 души, че са пътували от самообявилия се халифат. Повечето атаки или опити за атаки в Германия след 2015 г. са извършени от лица, търсещи убежище, стана ясно от изнесените от германските експерти данни на съвещанието. Тяхната оценка е, че хората подготвени за атаки, завръщащи се от бойните полета ще се радват на подкрепата на нелегални мрежи, комуникиращи по Интернет, съобщи БТА. През юли 2017 г., Интерпол разпространи списък със 173 терористи, за които се предполага, че идват да осъществят самоубийствени атентати в Европа. 7 Освен мигрантския поток, ДАЕШ и Ал Кайда фактически могат да разчитат на влияние и сред затворените ислямски етнически общности от натурализираните във Франция, Белгия, Великобритания и други страни милиони семейства на емигранти от колониите след Втората световна война, особено на радикализираните младежки групи от тези среди. Те са особено податливи на пропагандата на терористичните организации в социалните мрежи. Близо 90 % от терористичните актове на ислямизирана основа в Европа през последните две години са дело на именно такива самомотивиращи се „вълци единаци” и подобни самоорганизирали се групи съподвижници, граждани на атакуваната страна, емигранти от „п-то” поколение. Те и немалко младежи от намиращите се в момента бежанци в Европа се оказаха 8 възприемчиви към новата тактика на ИДИЛ/ДАЕШ и Ал Кайда за „нискобюджетен тероризъм”, за атакуването с автомобили и хладно оръжие на лесни и достъпни цели по улиците и площадите на европейските градове.

Резултат на тази нова тактика са атентатите и нападенията, довели до много жерви през 2016 и 2017 г. в Ница, Берлин, Лондон, Стокхолм и други европейски градове. Терминът „нискобюджетен тероризъм” е творение на Ал Кайда от 2004-2005 г., по-късно станал задължителна част от посланията на Ислямска държава към симпатизантите им по целия свят. Тази тактика експертите определят като особено ефективна, тъй като прави потенциална уязвима цел всеки един европейски гражданин, намиращ се в нежелана близост до терористите на улицата. В интервю за Агенция Франс прес, цитирано от БТА, Фредерик Галоа, бивш шеф на групата за бързо реагиране на френската жандармерия (GIGN). нарича стратегията на нискобюджетния тероризъм – „стратегия на хилядите порязвания”, която прави тероризма достъпен за всички – „спящи” или внедрени опитни ветерани от Сирия и Ирак, саморадикализирали се симпатизанти или дори душевноболни, повлияни от общата атмосфера. От гледна точка на тероризма съотношението цена/ефективност е без конкуренция, счита този френски експерт.

Изнесените факти и данни отразяват обективно съществуващите предимства на терористичните организации в Европа по отношение на човешкия фактор. За субектите на сигурността – специалните служби и полицията това е особено неприемливо. Обективно погледнато те не разполагат с капацитетните възможности да формират достатъчно мащабни и плътни информационни мрежи, за да осъществяват постоянно наблюдение и да контролират поведението на такава огромна маса от местни и новодошли хора. Не трябва да се пропуска, че службите 9 за сигурност са ангажирани и с противодействието на левия и десен екстремизъм в крайните им форми на изява, а също и със сепаратизма там, където той е силно проявен. Като пример, само във Великобритания, по данни, наскоро изнесени в пресата от директора на английското разузнаване МИ-5 Андрю Паркер, има идентифицирани 20 000 екстремисти, които трябва да бъдат наблюдавани. В Белгия службите за сигурност разполагат с щат от 1000 сътрудника. За да се прецени колко несъразмерен е той, е достатъчно да се спомене, че само в един район на Брюксел, Моленбек, живеят около 35 хиляди емигранти от мюсюлманските страни, а такива райони в Белгия има много. Във Франция техният брой надхвърля 750. така е и в другите европейски страни, където има силно развита ислямска диаспора. По публично оповестени данни от 2016 г. службите в Германия се затрудняват дори да организират денонощно наблюдение на идентифицираните като особено опасни между 250-500 мигранти, подозирани като потенциални терористи, заради липса на подготвен персонал за агентурна работа, владеещ съответните езици. По техни разчети само за тази цел ще са им необходими между 15 000-30 000 служители, по 60 служитела на отделен обект.

Като изход от създадената ситуация полицията в европейските столици засили охранителните мерки. Извади на улицата много военизирани патрули, разшири полицейското присъствие и видеонаблюдението на уязвимите места, постави военни контролни постове по изходните магистрали, засили граничния контрол. Специализираните служби в застрашените страни от тероризма се стремят да подобрят взаимодействието и информационни обмен, с други думи да овладят във възможната степен фактора „Информация”, който би им гарантирал по- ефективно противодействие на терористичната заплаха. 10 „Никога досега, както през последните две години, нуждата от споделяне на информация не е била толкова очевидна. Констрастирайки с етно-националистическия и сепаратисткия тероризъм, както и с повечето проявления на десния и левия екстремизъм, джихадисткият тероризъм вече е международен проблем”, се твърди в годишния доклад на Европол за тероризма от 2017 година. 8 В този дух са и решенията на съвещанието в Рим, за което бе споменато по-рано. От януари 2016 г. към европейската полицейска организация Европол започна да функционира Европейският център за борба с тероризма, създаден в изпълнение на решение на Съвета по правосъдие и вътрешен ред от предишната година.

В Европейската информационна система (EIS) вече има база данни за всички държави-членки на ЕС от осъдени, преследвани, заподозрени лица, МПС, имущества, свързани с тероризъм и организирана престъпност. Към края на 2016 г. в нея е съсредоточена информация за 7800 лица, подозирани в различни видове и форми на тероризъм. Не може да не прави впечатление сериозното разминаване в оповестяваните данни от Европол и новия еврокомисир за сигурността Джулиан Кинг спрямо данните на националните специализирани органи, изнасяни от медиите. Това разминаване може да се установи още от първо четене на публикациите в Интернет; отнасящи се за завърналите се от Ирак и Сирия наемници от Европа, заподозрените в тероризъм бежанци, та дори и в данните за осъществените и предотвратени терористични акции и нападения. Данните за намиращите се в момента европейци в ИДИЛ/ДАЕШ, например, варират от три до пет хиляди, на завърналите се обратно от 1500 до 4000, доста впечатляващи различия. Очевидно е, че информационното осигуряване на противодействието на тероризма също има сериозни проблеми, 11 което се дължи от една страна на чисто организационни причини и несподелена отговорност, казано по друг начин, на въздържане от споделяне на притежаваната калифицирана информация а от друга – по-важната, на липсата на качествени информационни позиции в конфликтните райони и собствените страни.

Преодоляването на този проблем би могло да се осъществи, ако заинтересованите силови европейски институции създадат информационни канали за връзка с аналогичните органи в Русия, Сирия и Иран, което разбира се, колкото и да е голямо изкушението им, е невъзможно да стане в настоящия момент. ЕС е напълно зависим и не може да се отклони от политиката на сдържане на Русия и налагане на санкции, докато не получи съответните директиви и свобода за действие от САЩ. Преди три месеца министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров съобщи, че Федералната служба за сигурност на Русия е създала информационна база данни за чуждестранните наемници в Ислямска държава и покани за участие в попълването и използването й на заинтересованите страни, което трябва да се оцени като един изключителен жест на добронамереност и готовност за постигане на напредък в борбата с международния тероризъм на основата на още по-широко международно сътрудничество.9 Но към тази инициатива очевидно в Европа не се проявява особено голям интерес.

Да видим какво е въздействието на условията на средата, третият фактор, от който зависи ефективното противодействие на терористичната заплаха в Европа. На равнището на общоевропейската политика по мигрантския въпрос бяха взети поредица от неразумни решения, които влошиха условията на средата за сигурност. С отварянето на границите за мигрантския поток и в резултат и на Дъблинския договор този хуманитарен в 12 същността си проблем стана сериозен проблем за вътрешната сигурност и той се мултиплицира навсякъде в съюза без изключение. Отсъствието на вътрешни граници и контрол по тях, едно от забележителните постижения на европейската демокрация, се оказа особено благоприятно обстоятелство за терористичните организации. Те, както се видя, се възползваха от него при организирането и провеждането на атаки от малки мобилни групи, прехвърлени от други страни; извън полезрението на националните сили за сигурност, концентрирани изцяло в наблюдението на местната ислямска диаспора, контингентите бежанци от зоните на военни конфликти и собствените екстремисти. Терористичните организации с успех се възползват и от благоприятния обществен ред и климат в Европа, характеризиращ се с прекалена търпимост в името на зачитането и опазването на човешките права.

Това ги улеснява значително в пропагандата на радикалния ислям и терора и привличането на съмишленици. Силовите институции са притиснати от надхвърлящи капацитетните им възможности обеми от работа. Освен, че са ограничени от правомощията само на собствената национална територия, на тях постоянно не им достига нужното технологично време, за да работят по-ефективно и да наваксат изоставането, затова вървят след събитията. Факторът „Време”, трябва да се отчете, също не работи в тяхна полза. Налага се изводът, че в нито един от „факторите на успеха” силовите европейски институции нямат предимство пред международните терористични организации. Те се оказаха много адаптивни, по-приспособими към условията на европейската среда за сигурност, отколкото можеше да се предполага. Това е обяснението за засилващата се тревога и безпокойство, който изразяват представителите на разузнаването и полицията на европейските страни в момента.

Прогнозите им също звучат 13 стряскащо на фона на добрите новини за разгрома на Ислямска държава от Близкия изток. Като цяло нивото на активност по отношение на джихадисткия тероризъм в ЕС се запазва високо с тенденция към продължаващо повишение, се констатира в последния годишен доклад на Европол. През 2016 г. са извършени 718 ареста, свързани с джихадистки тероризъм. За 2014 и 2015 година те са съответно 395 и 687. В тези данни са включени и арестите на лица, агитиращи и набиращи доброволци, такива подготвящи се за пътуване с цел присъединяване към Ислямска държава, както и завръщащи се бойци от Ирак и Сирия.10 Възходящата тенденция се запазва и през 2017 година. През юни м.г. Директорът на Интерпол Роб Уейнрайт заяви пред Die Neue Osnabrucker Zeitung: „Заплахата от тероризъм, която имаме от едно поколение насам, е най-високата за последните 20 г. И тя ще продължава да се увеличава, разполагаме с доказателства за това“.11 „Загубата на терористичната група ИД в Сирия и Ирак не означава, че нивото на заплаха от терористични атаки е намаляла”, е на същото мнение директорът на Берлинската полиция Клаус Кант, изразено в интервю за Deutsche Presse Agentur. 12 В разпространения преди дни на сайта на организацията доклад по проблемите на борбата с тероризма от генералния секретар на Организацията на обединените нации Антониу Гутериш се твърди, че дори и след стратегически поражения в Ирак, Сирия и Филипините, и загубата почти на 90 % от източниците на финансови приходи, обединението Исламска държава и Ал Кайда към днешния ден представлява глобална мрежа с плоска йерархия и отслабен оперативен контрол над филиалите си.

Въпреки пораженията на бойните полета, драстичното свиване на притока отвън на нови наемници и ударите върху пропагандната им машина, членовете на групировката продължават умело да 14 използват социалните мрежи, защитени средства за комуникация и други съвременни технологии, за да поддържат връзка и да координират действията и сътрудничеството си при извършването на терористичните атаки. 13 Сред професионалната общност преобладават прогнозите, че терористичната групировка е съхранила способностите си и е в състояние да организира и осъществи особено чувствителни мащабни удари в Западна Европа. В Израел и Русия, страните, които от десетки години са обект на терористични атаки, положението е малко по-различно. Като пример за ефективна борба с тероризма се сочи Израел, където жертвите на теорристични атаки през последните 10 години до 2016 г. са по-малко от тези през същата година в Европа.14 В Русия през 2017 г. бяха извършени няколко кръвополитни актове, отговорност за които пое Ислямска държава, но като цяло не може да се говори за активна терористична вълна, което определено се дължи на успешната работа на специалните служби на федерацията.

Индикатори за доброто им състояние в момента са бързината на разкриване на извършителите на терористичните акции и групите за подръжка и логистика около тях, която бе демонстрирана, както и нарастващият брой на предотвратените терористични атаки. България засега остава извън обсега на атаките на Ислямска държава и Ал Кайда, които вероятно ни определят за малозначима цел. По стара традиция у нас се залага на превенцията и засилването на граничния контрол. Благоприятно обстоятелство е, че като цяло радикалният ислям няма благоприятна почва за разпространение в страната. Неблагоприятно – наличието на сериозни проблеми в системата ни за сигурност, не е тук мястото да ги разискваме в подробности. За съжаление българските специални служби, които все още са запазили и пренесли в днешно време някакви бегли спомени, от 15 „руската школа”, само губят от това, че заради обвързаностите и зависимостите на политическия ни елит в момента, са с блокирани възможности да почерпят от респектиращия опит на Русия в борбата с Ислямска държава и Ал Кайда, натрупан във военната кампания в Сирия и в битката с тероризма на собствената й територия. За разлика от управляващите политици българският народ не гледа на Русия като заплаха за националната ни сигурност и радее за такава позитивна промяна в обозримо бъдеще, която да възстанови атмосферата на взаимно доверие и приятелство в отношенията между нашите два братски народа.

Литература. Информационни източници

1. Георгиев, Ю., „Глобалните промени в света и сигурността на България”, Business Club ,бр.1, 2017, с. 15-16.

2. Георгиев, Ю., Управление на риска в сигурността”, изд. „Изток-Запад”, вт. пр. и доп. изд. с.164-170, С. 2015. 3. news.bg, 26.10.2017.

4. focus.news.bg, 14.02.2018.

5. Dnes.bg- 01.02.2018.

6. еc.europa./еurostat.

7. Мениджър News, www.menager.bg 31.01.2018.

8. consilium.eu.bg.

9. novini.bg, 20.11.2017.

10. europol.europa.eu.

11. Агенция Монитор, 27.06.2017 г.

12. www.economic.bg, „Заплахата от тероризъм в Европа ще бъде актуална поне още 10 години”, 05.01.2018 г. 13. http://www.un.org.

14. Носович, А. „Тероризмът се превръща във всекидневие за Европа”, RUBALTIC.RU, 25 юли 2016.

Вашият коментар