М О Р А Л и Ж У Р Н А Л И С Т И К А от Божана Димитрова

Posted By on 27.04.2016

 

Bozhana-Dimitrova-660x440

 

Провокира ме името на този сайт, върна ме към многото мои радиогодини, близо четирийсет, накара ме да  погледна към високите думи  радио, кауза, мисия радиожурналист и да   ги свържа  с тази, най-висока-  морал! Задължават ме  и модните напоследък подмятания, че именно моралът  бил  отстъпил  в журналистиката, че  го стъпкват не дотам чисти  интереси,властови, финансови  и  още други бизнес -мераци,  корпоративни домогвания, политически съмнителни цели и намерения. Има , разбира се, оправдания за този вид енергия, да яхнеш медиите, да ги  използваш  за реквизит, няма да разсъждаваме върху безспорния ефект,нали казват, че правителствата управлявали  временно, медиите  вечно, ефект  и сила, добре познати, оказа се, още от времето на Наполеон – „Не ме от страх от топовете, колкото от вестниците”, сигурно не случайна фраза. И три века след това императорско признание страхът, респектът от медиите  е актуален,  така да обясним  новейшите   медийни империи, с неслучайна стръв  за влияния, политически, икономически, парични, с обратен знак за морал . И ако това е в дневния ред на обществото, ако  приемем за  разбираеми стремежите  на днешните императори   да управляват с най-силното оръжие-медиите, там има един  по-висш, професионален, етичен толеранс, едно недосегаемо пространство, с  познати, или позабравени  имена-личен морал, добронамереност, задължителна обективна безпристрастност, баланс , лична съвест. Така изредени, сигурно биха извикали  въздишка или даже усмивка, ако ги противопоставим  на приливното самочувствие на  днешните медийни магнати. Но и те добре познават и  никак не случайно търсят  разпознаваемите журналистически личности, високо  в  рейтинга на всяка медия, електронна, печатна. Подчертавам, разпознаваеми и признати именно с  проявата си на личен морал  и непродадена съвест, доколкото и дали могат да  бъдат съчетавани тези понятия? Този ред на мисли ме връща към една статия, още от трийсетте  години на миналия век, а толкова актуална, ако се опитваме да дефинираме морал в журналистиката, задължителна етика, лична,  професионална.  Ще цитирам, тъй като всяка дума в тези няколко реда  е красноречива… „Журнализъм , това е синоним на почтеност, чистота, кураж, безпристрастност, чувство за дълг към слушателя , читателя, обществото. Той, журналистът, е един пръв гражданин, водач на другите. Величието на добрия водач  се изразява  в съчетанието на всичките добродетели ,а  и на умението да предвижда събитията!”… И ако разсъждавам върху тези редове, то е защото пак стигам до чувствителното  почти лично пространство в обществения диалог,  до отстоявания  личен морал,  бих добавила- закон и канон в журналистиката. Казвам го убедено, а и изстрадано през многото години пред микрофона на националното радио, и през онези десетки години до ноември  1989-та и още десет след това…Пред  безкомпромисното червено око в студиото, „он лайн” с целия свят,  всеки журналист може да каже и да защити всяка своя дума, ако е убеден, че е изречена искрено и за добро. Преодолими са конюнктурните капани, временните  ограничения и заплахи и закани, не се изисква и кой знае какъв кураж да устоиш. Нещо повече, именно радиото, единствено радиото има най-силен реквизит за това, пребогатият български език, със нюансите  на речта, не е нужно да крещиш като на  площада, имаш  ефектните средства на радиословото-интонацията, загатнатата  усмивка, иронията , насмешката, двусмислените или недвусмислени паузи в речта, акцентът, логичното ударение във фразата. От опит знам – те първи  са стигали до аудиторията, по-силни от  официалните  изречения и клишета , те са се запомнили, те са подсказали или поне намекнали за морал и лична съвест, те са потвърдили – или развенчавали  понякога –ореола на радиожурналиста, те биха го направили,произвели за „водач на другите” , биха му повярвали докрай, ако с тази си сила той може да предвижда и предсказва събития.

Не се съмнявам, че сайтът  „Морал” ще събере още и много мнения, с нюансите, които всяка професия, всеки занаят прибавя. Убедена съм,  че тази светла  и  понякога ранима  дума морал ще предизвика отзив у достойните наши интелектуалци,  творци,  общественици. Повече от всякога сме длъжни да  извикаме с по-силен глас  в днешно време думата морал, да се върнем  към  примерите  завещани от преименити българи, да  я  илюстрираме с днешни факти. И най-вече да я подкрепим лично, с име, с творчество, с искреност и  сърце!

Вашият коментар