Интернет – нов фронт в духовната бран на човечеството

Posted By on 25.04.2016

sreshta

В Атина се проведе Първата международна конференция „Електронните медии и православното пастирско душегрижие“, организирана от Института „Св. Максим Грек“ чрез православния сайт Pemptousia.gr в партньорство с православните сайтове Myocn.net и Bogoslov.ru. В събитието се включиха 75 участници от 21 държави. Представяме ви доклада на архим. Симеон (Томачински) от Руската православна църква.

Многоуважаеми владици, скъпи отци, братя и сестри, дами и господа!

Особено приятно ми е, че се изказвам пред вас днес, на 9 май, на празника на великата Победа. Наистина, ние от една страна празнуваме онтологическата победа на Христос над смъртта и дявола, а от друга – земната, историческа победа над фашизма, над злото. И това ни дава надежда, че ще можем да се справим и днес с проблемите си, които обсъждаме тук.

За интернет въздържанието вече имаше няколко интересни доклади – в частност, много интересен беше докладът на отец Максим Констас, за това говори и Елена Жосул в своето изказване. Digital detox – такъв чудесен термин въведе тя. Протойерей Василий Термос също говори за необходимостта от трезво отношение към интернет, и мнозина, които се изказваха тук, споменаваха това.

Мнозина християнски добродетели, както знаем, са свързани с въздържание. Това може да бъде въздържане от храна, от алкохол, от съпружеско общуване, въздържане от зли мисли, от нечисти погледи, груби думи, греховни действия. Някои видове въздържание са временни, като например по времето на Великия пост, някои се изискват само в определени ситуации и от определени общности, например от монасите. Други пък са постоянни и безусловни. Собствено, повечето Божи заповеди, дадени още на старозаветното човечество, имат ограничителен характер, съдържат елемент на въздържание. И изобщо въздържанието като добродетел води началото си, както знаем, от Рая, когато Господ заповядал на Адам не само да обработва Едемската градина, но и да се въздържа от вкусване на плода на дървото за познаване на добро и зло.

Появата на интернет откри нов фронт в духовната бран на човешкия род. Интернет въведе нови и ефективни средства за изкушаване на човека. Може би не нови грехове, но нови методи за съблазън, нови средства за манипулиране на хората, нови пътища за пропиляване на живота.

В началото изглеждаше, че компютърът и световната мрежа откриват небивали възможности за творческото развитие на човека. Христоматиен стана разказът на Стив Джобс, който прочел в някакво научно списание за това колко енергия изразходват различни видове животни за преодоляването на разстояния, за някакви положителни цели. И Джобс стигнал до извода, че кондорите (южноамериканските орли) са най-ефективните животни в това отношение: те изразходват най-малко калории за максимално бързо придвижване. А човекът се намирал някъде в края на списъка. Джобс решил, че компютърът може да стане своеобразен велосипед за човешкия мозък. Защото велосипедът, който е човешко изобретение, дава на човека шанс да използва по-ефективно своите възможности – да преодолява по-големи разстояния с по-малко количество енергия. Джобс смяташе, че компютърът трябва да стане тъкмо такъв велосипед за човешкия мозък. Но какво излезе от това? Излезе, че не човекът оседла компютъра, за да увеличи своите възможности, а компютърът оседла човека, диктувайки му волята си, предлагайки му безбройни развлечения.

Многозадачността (multitasking) стана един от най-труднорешимите проблеми за съвременния човек. В статията си в The New Yorker под надслов How Today’s Computers Weaken Our Brain („Как съвременните компютри отслабват нашия разум“) Тим Ву изследва този проблем от различни страни. И стига до следното заключение: „Съвременните компютри не просто допускат развлечението, те го провокират. Мрежата постоянно ни зове като панаирджийски клоун. И машините, вместо да ни помогнат да се съсредоточим върху своята задача, улесняват отклоняването ни от нея, като добавят свои начини за развлечение в общия котел. С една дума, ние създадохме поколение на развличащи машини, които не облекчават, а усложняват подвига на съсредоточения труд“.

Подвиг на съсредоточения труд – тъкмо това се изисква от нас и тъкмо това ние губим заради компютъра. В статията се дават три примера за успешна, съзидателна работа. Първият – Франц Кафка написал творбата си „Присъдата“ за осем часа, без да става от масата, без да се разсейва от нищо друго. Вторият – Джак Керуак създал прочутия си роман „По пътя“ (On the road) за три седмици. И третият – Стив Джобс заедно със Стив Возняк за четири денонощия създали новата видеоигра Breakout. Съзнателно се отказвам да давам оценка на самия създаден от тях продукт, защото бих искал да обърна вниманието ви на това какви условия са необходими за съзидателния труд. Въпреки че творбите на Кафка и Керуак са влезли в златния фонд на литературата, разбира се.

Ако живееше днес, Кафка би могъл просто да се разсее, за да провери електронната си поща, и би загубил вдъхновението, необходимо за завършването на разказа си. Керуак би започнал да общува в Twitter, във Facebook, в WhatsApp, или още някъде, и неговият „Път“ не би приключил никога, ние така и не бихме прочели този роман. Психолозите твърдят, че реално човек може пълноценно да се съсредоточи върху едно занимание, а във фонов режим – върху няколко, но това вече ще бъде непродуктивно. Да, можем едновременно да говорим по скайп, да преглеждаме сайтове, всички го можем, дори да пишем на електронната си поща няколко прости писма едновременно. Но да вършим някаква сериозна работа в такъв режим е просто невъзможно. Живеем в епоха, когато за нашето внимание, за нашето време се борят могъщи сили.

И едно от главните бойни полета е именно интернет. Неслучайно в руския език се появиха такива неологизми като „хроноцид“, тоест убийство на времето, „осетенеть“, тоест да се пристрастиш прекомерно към мрежата (рус. „сеть“ – прев.) – съзвучно на руската дума „осатанеть“ (от „сатана“ – прев.). Подобно на Алиса в Cтраната на чудесата, ние трябва да станем роби на времето. Ако преди, за да останем на едно място, е трябвало просто да тичаме, то сега трябва да тичаме два пъти по-бързо. Затова мнозина днес инсталират на компютрите си програмата Freedom, която блокира всички сигнали от електронната поща, от социалните мрежи, от интернет реклама, за да се съсредоточат върху работата си.

Дори ако ставаше просто дума за загуба на време поради интернет развлеченията, би следвало да бием високо камбаната. Но нали днес става въпрос за същинска интернет зависимост, както показа ярко предишният доклад?! И тази интернет зависимост е сравнима с наркотичната. Мнозина в прекия смисъл изживяват тежка абстинентна криза, ако се оказват лишени от интернет дори за кратко време. За това в частност говори д-р Димитриос Караянис в първия ден на нашата конференция. Интернет се превръща в един такъв Гоголев Вий (от едноименната повест на Гогол – прев.), когото е достатъчно само да погледнеш – и край, разкъсват те демоничните сили. Той е подобен на магическата топка-палантир на Толкин. Гледаш го, надявайки се да видиш някакви тайни, а се превръщаш постепенно в роб на Черния Властелин. Печатът върху дясната ръка и челото, за който се говори в Откровението на Йоан Богослов, става понякога нашата компютърна мишка и лицето, втренчено в компютъра. Само едно кликване ни отделя понякога от най-тежкия грях, който поробва волята ни и я вкарва във властта на дявола.

Всички знаете древната монашеска мъдрост: „Стой си в килията и килията ще те научи на всичко“. Съвременният живот роди друг афоризъм от сборника с черен хумор: „Прокарай в килията си интернет и килията ще те научи на всичко“. И това е валидно съвсем не само за монасите. В интернет сякаш се въплътиха онези три изкушения, за които говори апостол Йоан Богослов: похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост.

Разбира се, моля да ме разбере правилно – аз не съм против интернет. Непременно трябва да използваме интернет за пастирски цели, за мисионерска работа. Видяхме забележителен пример за такова служение тук, на нашата конференция. Въздържанието не значи отказ от интернет. Въздържанието означава разумно, творческо, съзидателно отношение към интернет. И ние сме призвани да се научим на интернет въздържание. Към правилата му трябва да се приобщаваме от ранно детство, както към предпазливото боравене с гореща ютия, с електрическия ток. Тези правила трябва да се преподават в училищата, да се изучават задълбочено в университетите, мястото им е върху предния панел на компютъра, подобно на техниката на безопасността.

Ако искаме да запазим свободата си, ако желаем компютърът да служи на човека, а не човекът на компютъра, ако ценим подвига на творческия, съзидателния труд, а не безплодното пропиляване на времето, то интернет въздържанието трябва да стане за нас нова християнска заповед.

„Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии“ (1 Кор. 6:20). I www.pravmir.ru

Превод: Андрей Романов
Източник: http://www.pravoslavie.bg/

 

Вашият коментар