Европейската криза на кризите

Posted By on 25.04.2016

europe2(1)

Качеството на живота в Европа, с дълги почивки и разширени летни уикенди, е все още нещо, на което американците могат да завиждат, ако не да подражават – признава Нют Гингрич – американски политик, който е бил председател на Камарата на представителите (1995-1999 г.) и сред кандидатите за президентския пост от Републиканската партия през 2012 г. Анализът му е публикуван във в. „Вашингтон таймс“

Europe’s crisis of crises
Превод:
ТЕМАonline

Калиста и аз бяхме на голямо пътуване по река Рейн от Амстердам до Базел. Имахме достатъчно късмет, за да бъдем поканени на това пътуване с приятели от Корпуса за снабдяване на ВМС. Те бяха весела група и пътуването беше много приятно.

В допълнение към наслаждаването на красотата на дефилето на река Рейн (част от световното културно наследство) и историческите катедрали и замъци (Кьолнската катедрала, например, е била изграждана 800 години и само тя си струваше пътуването), това беше също така възможност за размисъл върху икономическите, политическите и социалните предизвикателства, пред които е изправена Европа.

Европа е изправена пред криза на кризите.

Ако европейците бяха изправени пред едно голямо предизвикателство, те щяха да се фокусират върху него и да го разрешат.

За съжаление, обаче, те са изправени пред редица неотложни проблеми и решенията за някои в действителност могат да направят другите трудни за решаване.
Разбира се, трябва да се подчертае в началото, че Европа все още се радва на огромни сили. Тя е забележително богата и има огромно население от образовани, квалифицирани работници.

Качеството на живота в Европа, с дълги почивки и разширени летни уикенди, е все още нещо, на което американците могат да завиждат, ако не да подражават. Беше забележително да видим голям лагер, пълен с ремаркета и каравани по реките Рейн и Мозел, където холандски туристи изглежда се наслаждават на престоя, оставяйки зад себе си своята гъсто населена и на практика претъпкана държава.

Европейските благоденстващи държави все още предлагат здравни и образователни ползи, които техните граждани ценят. И европейското културно фокусиране върху музеи, паркове, исторически местности и зоопаркове (те са ми любими) означава, че те имат много от най-добрите културни институции в света.

Когато пътуваш по Рейн, от трафика по реката и от постоянното преминаване на товарни влакове е очевидно, че германската индустрия все още е силна и впечатляваща.

Има, обаче, най-малко шест дълбоки предизвикателства, насочени към сърцето на европейския експеримент.

Първо, създаването на еврозоната. Установяването на обща валута в ретроспектива беше твърде голяма крачка. Еврото, което е достатъчно силно за Германия, смачква икономиката на Гърция. А евро, което е достатъчно слабо за Гърция, гарантира инфлация в Германия. Експериментът от 21 г. беше голям актив за германската икономика, а в същото време страни като Гърция, които имаха по-слаби икономики, можеха да взимат назаем пари, за да купуват германски продукти. Сега най-слабите икономики не могат да си върнат всичките взети назаем пари. Това е икономическа, културна, политическа и социална криза и пътят до разрешаването й е много дълъг.

Второ, Европа прие голям брой мигранти от чужди култури без никакви методи или системи за асимилирането им. Това е покана за бедствие. От Швеция до Унгария, държава след държава сега приемат все по-строги политики за мигрантите. Това ще доведе до нарастващо напрежение между елитите – политици, интелектуалци и бизнес лидери – и голямата част от европейската общественост.

Трето, относително бавният темп на растеж на европейските икономики допълнително засилва напрежението, създадено с еврото и неасимилираните имигранти. Високите данъци, силните профсъюзи, бюрократичният контрол, обременяващи регламенти, както и общите предразсъдъци към предприемаческата креативност, всичко това заедно забавя европейските темпове на растеж. Това води до по-ниски доходи и по-голяма безработица сред младите хора, и по този начин, до недоволство.

Четвърто, докато 71 г. след края на Втората световна война са най-дългият период без голяма война в Европа от времето на Римската империя, този мир е поддържан чрез американското ръководство, структурирано около НАТО и много голямата американска военна сила.

Докато Европа израства по-богата и докато американците са се уморили от носенето на тежестта, има подновен натиск върху европейците да плащат повече за мир.
Но всичко – техните социални държави, техните икономики с бавен растеж, както и предразсъдъците на техните вътрешнополитически системи – заговорничи в посока драстично недофинансиране на отбраната.

Тази неспособност на Европа да се защити е подчертана от появата на заплахи от Русия на Путин, поборници за превъзходството на исляма, появата на разполагащ с ракети Иран, възхода на Китай и от натиска на масова миграция. Неспособността на Стария континент да гарантира собствената си сигурност ще бъде голямото предизвикателство през следващото десетилетие.

Пето, настъплението на бюрокрацията в Брюксел продължава да подкопава обществената подкрепа за ЕС. Брюкселските бюрократи за дори по-арогантни и досадни от вашингтонските. Изборните органи на Европейския съюз са прекалено слаби, за да се противопоставят на бюрокрацията (а много то тях дори нямат желание да сторят това).

Властта все повече се отдалечава от избраните политици в националните столици и се измества към безименни, безлични бюрократи, скрити зад суперструктурите в Брюксел. Ако Европа мисли за бъдещето на свободата, тогава избраните институции ще трябва драматично да увеличат своето влияние и сила, а бюрократите да станат част от една прозрачна, контролируема система. Но това ще отнеме усилията и усърдието на цяло едно поколение.

И накрая – шестото предизвикателство. Ако американската политическа система от време навреме създава илюзията, че е прекалено отворена за таланта и новото, то европейската политическа система е прекалено тромава, изолирана, твърде задкулисна игра, при която реформаторите е почти невъзможно да се борят и да привличат внимание. В рамките на една година тази ограничена и тесногръда система симулира, че работи, но от перспективата на времето тя реално блокира необходимите промени, пренебрегва нарастващото обществено недоволство и принуждава реформаторите към екстремни действия.

Тези шест кризи се обединяват в една много предизвикателно бъдеще за Европа.

Един разумно творчески елит би могъл да реши един или два от тези проблеми – стига да разполага с достатъчно време и възможности.

Много е спорно дали европейските лидери ще успеят да се справят с шестте предизвикателства едновременно и това излага на риск целия европейски експеримент.

Вашият коментар