Европа е пред своето ново начало от Христина Христова

Posted By on 30.06.2016

 

brexit

Независимо какъв ще бъде изходът от референдума за излизане на Великобритания от ЕС, едно е сигурно – Европа вече никога няма да бъде същата, а Европейският съюз се разпада в сегашния си вид.

Всъщност, наистина няма никакво значение с колко процента се е „обърнал“ резултатът след убийството на депутатката Джо Кокс и след преброяването на бюлетините, които ще пристигнат по пощата. В Австрия от всички фалшифицирани гласове бяха нужни само 31 000 в повече, за да бъде наложен за президент зеленият кандидат на евростатуквото Александер ван дер Белен срещу Норберт Хофер, поискал освобождаване от идеологическите и икономическите догми на ЕС. В Италия обаче този номер не мина и преди броени дни евроскептичната Вирджиния Раджи застана начело като кмет на древния и новия Рим, а нейната съпартийка от „Пет звезди“ Киара Апендино оглави Торино. Неотдавна всички партии на статуквото във Франция трябваше да се обединят, за да успеят да спрат възхода на Националния фронт на Марин Льо Пен на местните избори през декември миналата година. Алтернатива за Германия начело с Фрауке Петри обедини най-образованата част от населението и привържениците й растат с всеки изминал ден след големия пробив на местните избори през май.

Примерите са много и са навсякъде. И само слепият не би ги видял.

Европа е разполовена и този процес не може да бъде овладян с ожесточената битка за няколкопроцентна победа и с нейното последвало тиражиране в задъханата надпревара на официозните медии. Всичко това работи до време. Идва един момент, в който зародилите се в колективния организъм естествени и неизбежни процеси ще предизвикат качествено нов скок в еволюционно-революционното развитие. Винаги става така.

И то вече се случва в реално време, а всички ние сме свидетели не просто на рухването на стария порядък, но и на конструирането на новия ред на бъдеща Европа.

Много от нас все още са фиксирани именно върху зрелищното рухване и краха на Системата, която изчерпа своите исторически и цивилизационни възможности. Но вече не са малко и европейските визионери, които умеят да гледат в бъдещето, чертаят новите посоки и имат представа накъде ще поемем, след като историческият момент за това наистина настъпи. Бъде ли направен първият безусловен пробив срещу евроатлантическото статукво, това ще повлече след себе си страните от целия континент.

 

Затова бюрократите в Европа днес са уплашени. Техният корумпиран и самодостатъчен свят се пропука. Брюкселските лаборатории вече не могат да произвеждат с предишната ефективност розовите очила на опиянението, с което държаха в подчинение свободата и суверенитета на европейските народи. Нещо повече. Самото ядро на сегашно статукво се фрагментира отвътре. Чуват се гласовете на разума, предупреждаващи, че картонената кутия ЕС е пред своя разпад и доизживява последните си години.

Сигналите за метаморфозите в преориентиращото се статукво валят от всички посоки.

Изненадващо и необяснимо преди десетина дни германският канцлер Ангела Меркел заяви, че иска процъфтяваща Европа, „обединена в икономическа зона от Лисабон до Владивосток“. След нея германският външен министър Щайнмайер се осмели да се противопостави на струпването на нови натовски войски на границата с Русия и нарече военната мисия са сплашване на Русия „агресивен вой“, предизвиквайки недоумение и объркване в Алианса. Бившият френски президент Никола Саркози и италианският премиер Матео Ренци отидоха на крака на Международния икономически форум в Санкт Петербург, където Ренци заяви в прав текст пред Путин: Това е логиката на мостовете, а не на стените“. Но не само. Не кой да е, а Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изненадващо пристигна в Санкт Петербург, където заяви пред медиите и пред руския президент Владимир Путин: “Има хора, на които им харесва идеята да съм тук и такива, на които не им харесва. На мнение съм, че ние трябва да говорим СЪС Русия. За някои това може да е радикална идея, за мен е проява на разум“. На форума Юнкер и Путин се обединиха около идеята, че Русия и ЕС трябва да възобновят отношенията си. Министърът на външните работи на Австрия Себастиан Курц заяви преди два дни, че е необходимо да започне поетапно сваляне на санкциите срещу Русия. И за да сме честни – българският премиер Бойко Борисов също се осмели, макар и от страх, да се противопостави на безумната идея за създаване на регионален Черноморски флот от Турция, Румъния, Украйна и България срещу „заплахата“ от Русия. Швейцария пък официално обяви, че се отказва окончателно от членство в ЕС.

Наскоро Грийнпийс публикува скандалните разкрития за секретното споразумение TTIP между ЕС и САЩ, което ще лиши безвъзвратно европейските държави от национален суверенитет и ще ги предаде в ръцете на американските и наднационалните корпорации. Поробващите клаузи и многохилядните протести в Европа са системно пренебрегвани от всички правителства в ЕС и от обслужващите ги национални медии, но Трансатлантическото споразумение вече е безвъзвратно компрометирано и няма да бъде подписано в този си вид и в рамките на мандата на Обама, каквато беше целта. А много е вероятно и въобще да не бъде подписано.

Но тук не става въпрос просто за отношенията между ЕС и Русия. Не! Не е само този акцентът.

Смисълът е, че атлантическата ориентация на Европа я раздели и противопостави отвътре. Некомпетентният и слугински евроелит, както и васалното положение на ЕС спрямо световната американска хегемония, разкъсаха Стария континент отвътре на няколко нива: на бедни и богати, на изток и запад, на север и юг, на Европа и Русия. Цели държави, като Гърция и Украйна, бяха пожертвани и хвърлени в пропастта на хаоса и разорението. За все повече европейци стана ясно, че Европа е заложник на интересите на САЩ за безусловна планетарна доминация. Държавните глави и управляващите елити се оказаха монтирани, безгласни кукли на конци, слуги на чужди интереси, безродни предатели на отечествата си.

Народите започнаха да виждат всичко това.

И управляващите елити разбраха, че народите вече го виждат.

Системата е напълно изчерпана.

И само въпрос на време е тя да се срути. Време, което е необходимо, за да се изграждат активно новите основи на бъдещето, към което ще поемем всички ние. Виктор Орбан е не само символът, но и реалното начало на този процес.

Днес трябва да мислим за това, а не да гледаме с опиянение и разрушителен възторг, като странични наблюдатели, краха на историята. Сигурно е, че това около нас се срутва. Но ние трябва да запретнем ръкави и да започнем да изграждаме основите – нашите, българските основи, на общото ни бъдеще, което принадлежи и на нашите деца – за да не бъдем отново беден, глупав и разединен придатък към бъдещето, което вече започнаха да си градят другите европейски народи.

Наскоро в телевизионно студио наш известен антрополог разви тезата, че покварата в Европа е дошла от Изток и днес желанието на британците да напуснат ЕС е породено именно от това тяхно убеждение. Един вид, за да се спасят от покварата на Изток.

Не. Покварата не дойде от нас, източните европейски народи. Днешната поквара в Европа дойде от Запад, и то от далечния Запад.

Точно този Запад, експериментиращ догмите на новоизградената си мултикултурна и мултиполова цивилизация върху целия останал свят, наложи своите правила в старата и уморена Европа, лишавайки я от самата себе си, отдалечавайки я от най-големите й достижения, тровейки нейния дух с норми, изпразнени от етика, естетика и религия. Недостижимият технологичен стандарт на световния хегемон е безспорен. Но в капсулата, която Америка изстреля към бъдещето, към Марс и към цялата вселена, пропусна да остави място за най-същественото – за човешката душа. Именно копнежът по автентичния европейски дух днес създава по нов начин новите европейски общества.

България е част от този процес и се нуждае от обединение на всички мислещи хора, запазили здравия си разсъдък и трезвата си преценка за случващото се, въпреки бруталната медийна манипулация. Те не са много, но са достатъчно. Така или иначе, историята винаги се е чертала и създавала от малко, но качествени и смели хора, а останалите просто вървят след тях. Това е въпрос на избор и на възможности, на отговорност и воля за достоен живот. За разлика от времето на Левски и Ботев, днес има начини да бъде Свобода, без да бъде Смърт. Героите, дали живота си за родината, нямаха този избор. Те знаеха, че Смъртта им е единственият път към Свободата. Към нашата свобода. Към нас – които вървим след тях.

Както каза наскоро политологът Калоян Методиев, в България трябва да бъде създаден нов интелектуален, духовен и политически елит. Да, той съществува и сега, и няма да бъде конструиран от нищото. Време е хората, които имат памет за миналото и воля за бъдещето, да се познаят един друг и да се осмелят да бъдат новите строители на България – защото когато системата рухне, плъховете ще се разбягат, а хамелеоните пак ще се сдобият с нова окраска.

BREXIT вече се състоя и те го знаят –

Европа е пред своето ново начало.

Източник:http://www.memoriabg.com/

 

Вашият коментар