Дугин: Прогнозите за пребъдването на путинизма са признак на агония.

Posted By on 19.02.2019

Преди дни Владислав Сурков, съветник на руския президент Владимир Путин, публикува обширна статия, озаглавена „Дългото господство на Путин“. Авторът предрича „дълга и славна история“ на днешна Русия, с която Западът ще бъде принуден да се съобразява и да се примири с идеята, че Руската Федерация „занапред ще получава призовите места във висшата лига на геополитическата борба“. Според Сурков руската държава днес е „ефективна и дълговечна“ и заслугата за това е на президента Путин, който „умее да слуша и да разбира народа в дълбочина“. Статията предизвика оживена полемика в Русия. Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков я нарече „лично мнение“ на автора, но отбеляза, че тя е „съдържателна и дълбока“.

Александър Дугин

Сурков смята, че в Русия е формирана ефективна държава, каквато не е имало досега. Той описва историческата роля на „голямата политическа машина на Путин“, която, според автора, ще определя лицето на Русия за столетие напред.

 Според съветника му, Владимир Путин е създател на четвъртия по значимост управленски модел в историята на Русия, след държавата на Иван Трети (смятан за обединител на руските земи, бел. ред.), империята на Петър Велики и Съветския съюз на Ленин.

Владислав Сурков

 

Сурков счита, че в Русия може да има успех само такъв модел на властта, при който управлява върховен вожд, спечелил доверието на народа.

 Според президентския съветник днешното политическо устройство на Русия е най-доброто, измислено някога, а путинизмът – идеологията на бъдещето, която ще бележи XXI в.

Пред агенция НСН философът, политолог и общественик Александър Дугин коментира, че не споделя позицията на Сурков, въпреки че в статията му се съдържат напълно логични и закономерни тези. По думите му авторът изразява мнението на целокупния политически елит на страната.

„Отвътре прозира едно диво желание всичко да си остане, както е. Желание да се придаде статус-кво на сегашното положение, на режима, на отношението към народа, на държавната идеология и икономика…Всъщност Сурков казва следното: „Путин ще пребъде. И дори когато Путин изчезне, ще остане путинизмът, който е част от Путин. Тоест, никога няма да свърши…Обикновено това се случва в последните мигове на държавата. Когато тя вече престава да осъзнава адекватно реалността, започва да твърди, че ще е вечна. Че идва нова ера. Това ми напомня за някои китайски императори…Сурков се опитва да хипнотизира хората с внушението: ще стане точно така, както ви казваме“, заявява Дугин.

По мнението на философа твърденията на Сурков напомнят прогнозите за бъдещето от съветско време, когато много членове и крупни мислители от съветското политбюро твърдяха, че социализмът ще пребъде.

„Приблизително в този дух бяха издържани и прогнозните анализи за бъдещето на съветския строй през 89-90 г., когато мнозина крупни мислители от съветското политбюро твърдяха, че бъдещето на социализма е гарантирано за сто години напред…И само след няколко години всичко изчезна, като прах. Така че сурковската убеденост в това, че ще стане точно така, прилича на увереността на онези секретари на обкоми и даже на ЦК на КПСС в безкрайната надеждност на съществуващото статукво. По правило, това е признак, че то всеки момент ще рухне. Защото ако един режим е истински непоклатим, той няма нужда да внушава на всички останали, че е вечен. Това е признак на агония“, подчертава Дугин.

Според него дори безспорно големите заслуги на руския президент Владимир Путин не могат да предотвратят назряващите промени.

„Путин допринесе много за развитието на Русия, заслугите му не бива да се поставят под съмнение. Той е спасител и герой на нашата страна. В този смисъл считам, че мисията му е изпълнена. Путин изчерпа докрай всички възможности за подобряване на положението. Оттук нататък той може само да съхранява статуквото, защото именно сега, когато мисията му е завършена, е време да се направи следващата крачка. Но тази следваща крачка не може да я направи нито Путин, нито още по-малко Сурков, нито който и да било друг от обкръжението му. Защото Путин вече се е сраснал със статуквото. В този смисъл, Путин принадлежи изцяло на настоящето и по съвършено никакъв начин – на бъдещето. В бъдеще ще се наложи пълна промяна и преразглеждане на всички параметри на установилата се в Русия система“, смята Дугин.

По думите му сегашната ситуация ще се развива крайно нееднозначно, което може да доведе както до нови подобрения, така и до рязко и забележимо влошаване в страната.

„Очертава се съвършено различно бъдеще. Но какво точно, никой не знае. Може да стане много по-добре, отколкото е сега, и в това е надеждата на обществото, но от друга страна може да стане и много по-лошо, отколкото при Путин. Защото той не направи необратими някои процеси. Като нищо може да се върнем към 90-те и дори да попаднем в същински ад. Именно в това, според мен, е спецификата на времето, в което навлизаме. Необходимо е да направим избор – към по-добро или към по-лошо. Путин, разбира се, не може да предвиди бъдещето. Ако той смята, че това, което имаме в момента, е идеално и достатъчно, или той греши, или грешката е на Сурков и обкръжаващия го елит. Тук е разковничето на сегашната политическа ситуация. Путин направи всичко, което можа, за да поправи чудовищното положение от 90-те и ако сега смята просто да продължи постигнатото, това ще доведе до катастрофа. Нужни са истински промени. Но те могат да бъдат извършени само от друг. Сериозно и с облягане на народа. В противен случай, ако следваме логиката на Сурков, ще рухнем като през 90-те, защото елитът, който обкръжава Путин, е исторически неадекватен“, заключава Дугин.

По повод твърденията на Сурков, че животът на елита и този на народа „никога не са слети в едно“, Дугин отбелязва колко сложни са взаимоотношенията между народа и управляващия го елит, като подчертава, че единственият фактор, който възпира народа от открита и жестока агресия срещу елита, е лоялното му отношение към президента.

„Между настоящия елит и народа съществува откровено противопоставяне. Защото нашият елит е антинароден. Той презира народа, не го разбира и не желае да го разбере. А народът засега просто се въздържа от откровен протест. Но принципно народът мрази елита. Това личи от всички допитвания. А към Путин се отнася по-скоро положително. Именно това противоречие въздържа народа да не изкаже на глас това, което мисли за Сурков, Греф или Чубайс. Както и за всички онези, които го управляват. И това противоречие между неадекватния, антинароден, русофобски, умствено-непълноценен, корумпиран и прозападен като цяло елит и народа ще се сдържа, само докато Путин е на власт“, твърди философът.

 

Превод: „Гласове“

Източник: Агенция „НСН“

 

Вашият коментар