Димитър Недков: Точката на недоволството ще помете в този му вид ЕС

Posted By on 09.01.2019

Димитър Недков

Системните партии, традиционните политически семейства ще претърпят пълен провал. Компрометирането на досегашните идеологии и политически елити в очите на избирателите е безвъзвратно.

Да ни е честита дочаканата 2019-а година!!!..

Днешният разбъркан, бих го нарекъл разпадащ се на съставните си части свят напълно преповтаря света от началото на ХХ век.

Същото противопоставяне на т.н. «Велики сили», същите предреволюционни ситуации в резултат на все повече зейващата огромна пропаст между политико-олигархичните елити и обикновения човек.

За огромно съжаление и усещането за «мирис на кръв» все повече насища и без това пренаситения от смъртоносни прахови частици озонов слой на планетата Земя. За пореден път човечеството преповтаря едни и същи грешки, напълно загърбило поуките на хилядолетната си история.

Основната причина е нарушеният баланс между мъдростта и богатството, между материалното и духовното. Битието ни е подчинено на див капитализъм в най-експлоататорския му вариант за арогантното разграбване на природните богатства в полза на малка група транснационални корпорации, лишила икономиките от моралните принципи.

Тотална криза за демократичните ценности, натикани в дъното на килера на политическата система.

Отнемането на исконни права и свободи на народите, чрез провалилия се неолиберален глобалистки модел.

Лишаване на нациите от суверенитета им с оправданието, че тяхната национална сигурност е възможна, единствено ако бъде дадена «под аренда» на колективни военно-полицейски съюзи и структури, обслужващи имперските амбиции на самопровъзгласилите се за единствени Властелини на света самоназначили се елити.

Господства грубият, арогантният материализъм.

Сбъдна се проповедта на Гордън Геко от кинолентата «Уолстрийт», че алчността не е порок, а основната ценност, задвижваща конкуренцията в надцакването на човек от човека.

За съжаление сбъдна се и моето твърдение от трилогията «Знакът на българина», че в началото на третото хилядолетие в битката за енергия, вода и въздух човек за човека ще престане да бъде човек. Човешката съдба днес е вкарана в кутийките на екселските таблици на международните финансови институции, които са единствен инструмент в ръцете на управляващите елити. Специално за Европа, погубващият Стария континент елит се нарича брюкселска административно-олигархична система за тотален контрол върху житието и битието на европейските народи.

След изборите през 2019-а Европейският съюз няма да е същият. Европа няма да е същата. Точката на кипене е достигната и надигащото се цунами на гражданското недоволство ще помете този вид Европейски съюз. Ще бъде нещо като падането на Берлинската стена през 1989-а. Все още не мога да си представя какво ще представлява обединението на европейците след изборите и дали изобщо се нарича Европейски съюз. В едно обаче съм сигурен – т.н. системни партии, традиционните политически семейства ще претърпят пълен провал. Компрометирането на досегашните идеологии и политически елити в очите на избирателите е безвъзвратно.

Добрата стра Англия логично се завръща у дома си – на Острова, където се чувства най-сигурна и защитена от болните амбиции за поредния европейски Райх. Англичаните просто зачеркват «континенталната закуска» от ежедневното си меню. Връщат се към традициите и ценностите си, които трябваше да заличават систематично под натиска на бюрократичната брюкселска машина. Такъв е моят прочит за Брекзита, който трудно би се поместил само в няколко реда.

Няма да се изненадам, ако и други европейски народи предпочетат отново да преоткрият себе си след проваления «брюкселски опит» за заличаване на самобитните им културни идентичности и постигането на авантюристичната цел на шепа високопоставени еврочиновници, а именно – един континент, едно население, една власт.

За съжаление България проспа досегашното си членство в ЕС. До българина достигнаха само трохите от европейската обща трапеза. Прословутите еврофондове бяха най-арогантно присвоени от почти престъпни по своя характер правителства.

Вместо да бъде създадена ефективно работеща икономика, самоизградила своя модерна средна класа, ние изкопахме със собствените си ръце най-злокобната пропаст, зейнала пред шепата останал все още по тия земи народ. Пропастта на крайната бедност и безверието в собствените ни сили.

България е най-неразказаната в света държава. Загърбила своето историческо достойнство и несъумяла да получи своята заслужена част от постиженията на европейската цивилизация, в наливането на т.н. основи е участвала от самото начало.

Българската държава превърна своя народ в обслужващия персонал на европейския континент. Българските 111 хиляди квадратни километра родна земя е най-обезлюдената територия по цялата пренаселена планета. Извън столицта и още четири-пет града, всичко е лунен пейзаж. Цялата тази картина бих нарекъл «Прокудената България».

Ще се стигне до по-сериозен конфликт между Русия и Украйна. Защото и Изтокът и Западът имат прагматични изгоди от един «окървавен сблъсък». Този конфликт тлее поне от няколко века и е разпалвал доста големи европейски пожари. Инструментариумът на модерната дипломация днес е в ръцете на глобален елит, който се нуждае от подобни конфликти, за да доказва систематично превъзходството си върху цялото човечество.

Не толкова Русия и Китай, а разпадането на модерния Запад, разрушаването на западната ценностна система е по-голямата заплаха за разпалването на глобална война.

Западът напусна територията на своята стабилност и разум, загуби моралното си превъзходство след имагинерната победа над комунизма и направи най-голямата си грешка – повярва на Фукуяма, че е дошъл «краят на историята» и светът вече се състои само от «победилия Империята на злото» демократичен Запад.

Като държава и народ, загубили самите себе си в този разпадащ се свят. Не съм сигурен вече, че ще съумеем да се приютим поне в някое ъгълче на новия Ноев ковчег, чието строителство конспиролозите предричат в най-скоро време. Извинявам се за тоталния песимизъм, който лъха от думите ми.

Но новината, че Апокалипсисът е вече на една ръка разстояние, не е фалшива новина.

По същество всички днешни правителства, овластени чрез «спонсорирана демокрация» са своеобразни диктатури спрямо народите, които управляват. Навсякъде властват режими, които аз определям като диктат на малцинството на «войнстващата посредственост» над разума и хуманизма.

Погледнете екрана на смартфона или таблетка си. Чисто по Оруелски, Големият Брат вече контролира ежеминутно съзнанието ни. Въвежда в речника ни «правоговора» и спуска директивите на Министерството на истината. Пълната цифровизация на битието ни приключва успешно. На дневен ред е съзнанието ни. Вече нямаме имена. Всички се превръщаме в IP-адреси.

А битката между народите и елитите им ще е жестока. Хората вече са обезумели от потискащата несправедливост и потъпканото им достойнство.

Ако овладеем екологичната катастрофа, идва на дневен ред неподозирания съвсем доскоро генерален въпрос с кодовото название «Изкуствен интелект». Или казано с други думи – машината ли ще властва над човека? Няма да се изненадам, ако човешкият род допусне това, след като всички хора вкупом се отказахме от разума си, подчинявайки съзнанието си на «шопинг терапията».

Българският политически истаблишмънт ежедневно доказва с поведението и решенията си, че е извън пространството и времето на сегашния световен ред. Българският псевдоелит мисли единствено и само за собственото си самооцеляване днес, употребата на властта днес и сега, и хич не му пука за някакъв си Нов световен ред. Най-лесното им оправдание за безхаберието им е, че «Нов световен ред» е конспиративна теория, съчинявана от такива празнодумци и фантазьори като моя скромна милост.

Пред „Седмичен труд“

ЕПИЦЕНТЪР.БГ

Вашият коментар