Дарина Григорова: Нашето униние идва от разбиването на чувството за общност

Posted By on 25.04.2016

 

 

„Националната държава е национална общност. Тя си има своя митология, а сега се опитват да ни наложат унифицираща митология – антихристиянска, антитрадиционна, която води до доброволно самоубийство”

 55329

Европа изглежда жертва на една агресивна кибервойна – големи европейски лидери като канцлерът Ангела Меркел станаха обект на тоталната американска система за следене и подслушване. Дали тъкмо това не е в основата на ред непопулярни политически решения, които ЕС и Германия в частност вземат напоследък? Тайно придобитата информация винаги е била средство за шантаж?

Информацията е сила. Всички се питаме, какво ли точно са чули американците за Меркел. Лошото е, че политическият елит е слаб. Дори да имаш някакви грехове, ако си достатъчно силен и притежаваш воля, можеш да действаш в полза на държавата си, въпреки загубата на авторитет. Има такива ситуации, в които това е възможно.

Освен ако това, с което те държат, не е крайно скандално? Човек започва да се пита, с какво толкова американците държат европейските лидери, та успяват да ги подчинят изцяло на собствената си воля?

Ами те вариантите не са много. Украинският президент Петро Порошенко се хвалеше, че американците му подарили Apple Watch. Това е като гривната на рецидивистите, която им слагат на излизане от затвора. Носиш си го на ръката, не го сваляш. И информацията директно се предава, където трябва, ако някой има нерви да слуша. Такива са възможностите на съвременната техника. Но има и противодействие. Забавното е, че Путин твърди, че няма мобилен телефон по тази причина.

Примитивното като противоотрова на модерните технологии? У нас зависимостите на политическия елит от външни сили пораждат по-скоро униние, защото обществото няма сили да се пребори с могъщото влияние на Големия брат. Мислите ли, че западните общества, които са далеч по-реактивни и гневни, ще успеят да се противопоставят на тези зависимости на техните политически елити като част от битката за съхраняване на националния суверенитет?

Самите западни общества са много различни. Това, което наблюдаваме около бежанците, не вдъхва оптимизъм – или краен изолационизъм, който рискува да се изроди в разни форми на фашизъм, или тотална емпатия, без грам мисъл. При нас унинието е много сериозно. Но ако говорим за корупция, във всяка структура има корупция. Въпросът е тя да бъде в някакви рамки и да остава и за държавата. Не може да сме пуритани и да искаме идеалното общество. Но можем да поискаме държавата да контролира по-голямата част от доходите и тя да отива за данъкоплатците. Нашето униние идва най-вече от разбиването на чувството за общност. Националната държава е национална общност. Тя си има своя митология, а сега се опитват да ни наложат унифицираща митология, но тя не издържа никаква критика, защото е антихристиянска, антитрадиционна и води до доброволно самоубийство.

Да вземем например бежанците. Европа има нужда от емиграция. Русия в това отношение е много облагодетелствана, защото нейните емигранти са от бившия Съветски съюз, знаят руски език и нещо много важно – те не отиват в Русия с чувството за изключителност, с претенцията, че тя им е длъжна и те няма защо да работят, а ще живеят от социални помощи и дори ще налагат собствения си начин на живот. Друг е въпросът, че ги използват като роби, няма социална защита и те са буквално крепостни на своите работодатели. Но Русия има приток от такава кръв за всякаква работа, която местните отказват да вършат. Докато бежанците към Европа не идват, за да работят. Колкото и парадоксално да звучи, те идват, за да не бъдат европейци. И смятат това за своя привилегия, поне това е внушението. И какъв е отговорът на Европа? Тези хора виждат, че Европа не уважава собствените си граждани, защото им казва, че ако едно престъпление бъде извършено от бежанец или просто чужденец, това не трябва да се споменава, не трябва да се уточнява. Водена от криворазбрана политкоректност, Европа отказва да признае, че престъпността има такъв характер – национален, културен. Тоест за европейците има задължения, ограничения, а за придошлите – не. И когато едни и същи закони не се спазват от всички, слабее държавата. На тези хора трябва да им се внуши, че законите важат за всички и ако искат да живеят в Европа, трябва да ги спазват. Че това е светско пространство и всичко друго – религия, традиции, ритуали, е част от интимния им свят, но не е задължително за околните. Тъкмо тук Европа допуска груба грешка. И тя е антиевропейска де факто. Ако бежанците попият европейската култура, това ще е богатство. Но ако им помагаме да я отричат, тогава те не идват тук, за да са с нас, а вместо нас.

А нима могат да бъдат принудени да заобичат европейската култура?

Просто законите трябва да се спазват от всички. Когато има реакция и тя е според закона, това може да стане много бързо. И то важи за всички. При нас унинието е, защото не се спазват законите. Няма я тази справедливост, която всеки може да усети, независимо от образование, интереси, политически възгледи и пр. От това идва българското униние. Неотдавна попаднах в социалните мрежи на серия от снимки на изрисувани по стените български трибагреници. Първоначалната реакция е по-скоро положителна. Но се появява въпросът защо е нужно да рисуваш националния флаг в собствената си държава? Това значи, че изпитваш остра недостатъчност на суверенитет, за да искаш да изрисуваш знамето и така да се почувстваш в собствената си държава. Това е симптом за сериозна криза. А българите сме държавнически народ, колкото и да сме малко. При нас има чувство за общност и то може да се възроди много лесно – като се спазват законите, най-малкото. Няма нужда от някакви сложни рецепти.

Това би подобрило моралния климат, което от своя страна ще стимулира всички останали процеси – демографско, икономическо, духовно развитие. Ние силно подценяваме значението на нематериални категории като солидарност, справедливост, морал.

Нещо повече – ние ги иронизирахме. Аз обаче вярвам, в силата на личността, на човешкото качество. Вярвам, че една личност може да сътвори чудеса, стига да бъде припозната като авторитет. Ние цели пет века сме водили чисто битов начин на оцеляване, без никакъв културен живот, като изключим двете неща, които са ни спасили – фолклорът и църквата. И ето, че след пет безпросветни века се заражда някакъв цвят. Появява се обединител, който променя съзнанието на всички. Но нашата специална ситуация е в това, че посредствеността много бързо се обединява, когато види у някого дори зачатъци на подобно нещо.

Тук опираме до фундаменталния въпрос за ролята на личността в историята…

Навремето я подценявах. С времето все повече се убеждавам, че е много важно да има личности. Но не разни измислени хипериндивидуалисти, водени от амбиция и егоцентризъм, а истински, силни духом.

Значи вярвате, че личността може да промени историята, дори в глобализирания ни свят?

Не го вярвам, аз го знам. Личността е много важна, а личният пример може да преобърне всичко. Защото всичко става първо в съзнанието ни, преди да стане на дело. Засега още не съм забелязала тази личност, която да окриля и мачка неверието (смее се – б.р.). Но това може да стане бързо. Аз затова мисля, че искат да унищожат хуманитарните дисциплини в образованието – те са средата за създаването на такива личности. Чрез познанието за човека, във всяка една област. Ако си супер тесен специалист, такъв ти е и светът. Ти не си виновен, просто така си форматиран.

И кои са „те“, тези зли сили, които търсят да унищожат хуманитаристиката?

Ами това е т.нар. болонска система*, съставна част от глобализацията, която унищожава различието. Тя е пряко насочена срещу хуманитарните дисциплини в университетите. Закриват се като „непазарни“ цели специалности по редки култури и езици. А тези специалисти са като редки орхидеи, които отглеждат други орхидеи. За обучаването им се иска време, нужна е приемственост. Сринеш ли тези, които могат да предадат своите знания в областта на хуманитаристиката – история, философия, различните филологии, а не само тези на „пазарни“ езици, ти на практика сриваш цялото общество, създаваш друг тип човек. Един мой професор по средновековна руска история навремето казваше, че е важно какъв тип човек създава системата. Тогава ми прозвуча много марксистки. Сега го разбирам. Какъв човек създаде преходът? Консуматор. Обаче посредствен консуматор. Полуобразован. Полупатриотичен. Полудесен. Полуляв. Говоря за масовия човек. Ето тук е ролята на държавата.

*Болонската декларация е подписана през 1999 г. от страните-членки на ЕС, които се задължават да въведат 3-степенна система на висше образование: първа степен- бакалавър, втора – магистър и трета – доктор след защита на дисертация.

доц. Дарина Григорова е специалист по история на Русия и ръководител на Евразийския академичен център към Историческия факултет на СУ.

Източник: Списание „A-specto“

Вашият коментар