Втори юни и пазарната икономика – Андрей Пантев

Posted By on 01.06.2016

 

 

 

bote333v

На втори юни ние честваме страдалци и загинали мъченици. Ние не честваме нито стопански просперитет, нито банкови операции, нито политически кариери. Тези хора, които са положили глава, не са искали да станат нито министри, нито милионери, и това е обаянието на този ден, независимо как ще се тълкува той от различни гледни точки. Самото величие на Ботев, опоетизирал смъртта и доказал, че не само поезия и публицистика, но и кръв са потребни за Отечеството, го прави нарицателен образ. Затова наред с Ботев ние честваме всички онези, които са оставили костите си по балканските хребети. Има един израз на българина Инсаров от „В навечерието“ на Тургенев, който казва, че патриот може да се назове само този, който е загинал за родината си. Иначе патриотизмът не е партийна субсидия и не е название на партийна формация.

Днес забелязваме едно наклоняване на везните към тези, които са помагали с пари и по друг начин на въоръжената българска националноосвободителна революция. Разбира се, трябва да се коригира другата крайност, когато доскоро се говореше само за буйни революционери. Но от друга страна, равновесие не може да има между тези, които са дали живота си, и другите, които са помагали със средства, макар че мнозина богаташи по онова време са били луди глави. А Ботев е наричан „вагабонтин“ в българския парламент и са се отнасяли към хора като него с опасението да не им отиде бакалийката. Все пак едно е да пролееш кръв, друго е да дадеш някой и друг алтън за оръжие и униформи.
Виждаме, че Ботев беше употребен и за целите на новата идеология, когато в началото на 90-те години той беше обявен за комунист, защото написал „Символ верую на българската комуна“. Той не е комунист. Даже някои от неговите словесни изяви се обявиха за измислени от Георги Бакалов. Но че Ботев е велик във всичките си прояви, това и българи, и запознати с българската история и литература хора не могат да не признаят. Той е самороден гигант и аз се чудя как добре е познавал международната обстановка тогава в Европа, за да отрази в публицистиката си драмата на Източния въпрос и най вече драмата на българите. А едно просветно министерство препоръчваше на учителите да не наблягат на Ботев, защото не бил добре приет навремето като борец срещу законната власт, премахнаха и публицистичните му произведения.
Точно това е мерзостта на нашето време. Много пигмеи с удоволствие подритват и се надсмиват над мъртвите великани. Ботев не е само борец срещу турската тирания, той е един универсален космополитен човек, при когото свободата не е самоцелно отделяне на България от Турция, а е и равноправие, при което новата държава трябва да се различава и с благородство, което придава вкус на една европейска цивилизована и различна от другите държави.
Какво благородство обаче по време на пазарна икономика? Ботев е отрицание на пазарната икономика. Няма как да се твърди, че той се е ръководил от някаква материална идея. И вероятно, ако беше оцелял, щеше да стане или обикновен учител, когото гледат със снизхождение, или щеше да влезе в конфликт с новопришлите управници на България.

И още нещо се забравя за този ден – че Ботев е повод да се говори за всички паднали за България. В Деня на Ботев ние почитаме не само него. Затова го наричам универсален човек. Той е персонален символ. А когато се прекланяме пред зарята и стоят напетите гвардейци и гърмят салютите и маршовете, ние се прекланяме пред всички. Който тръгва да остави глава, той не е мислил, че ще бъде възнаграден. Всеки възнаградим патриотизъм убива своя носител и притежател.

Същото е с партизанското движение, което новите демократи отрекоха. Хората загинаха, а след това ги употребиха за политически цели. Имаше един израз – бащите ги убиха злодеите, а синовете им обесиха идеите. Такава деформация, в по-малка степен, има и другаде – в една Франция тези, които са участвали в Съпротивата, далеч не винаги са били възнаградени, докато идват други – опитни оператори, които в нова Франция се разполагат в онова, което е завоювано и заплатено с живот.
Сирената утре трябва да е тревожна. Сирената трябва да е реставрация за подвига на героите. Сирената трябва да напомни, че освен курса на долара и еврото, трябва да има нещо по-значимо, дори и в нашия свят. Защото по това време, когато момчетата са загивали, много предприемачи и гешефтари са въртели алъш-вериш и са се отнасяли към тях с нескривано презрение. Обаче ние днес живеем благодарение на тези хора, а не на ония, които въртяха алъш-вериш. Те създадоха предпоставката, за да има Освободителна война. Най-сетне се заговори, че българите са не само овчари и земеделци, които се интересуват как върви свинското месо на Солунската митница, но искат своя държава и искат като в една песен на възрожденски писател „да бъдем пак каквито бяхме!“

Източник:http://duma.bg

Вашият коментар