Акад. Георги Марков: В Скопие си имат баща на нацията – маршал Тито. Да не посягат на Гоце и Даме!

Posted By on 11.06.2019

Акад. Георги Марков

„Те дори посягат на Тодор Александров. Само на Иван Михайлов не са посегнали още“, коментира историкът и дългогодишен директор на Института по история при БАН

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ за споровете между България и Северна Македония около личността и делото на Гоце Делчев и общите чествания на паметта му.

Фокус: Акад. Марков, работата на Междуведомствената комисия между България и Северна Македония, която трябва да изчисти историческите и образователните въпроси между двете страни, „забуксува“ около живота и делото на Гоце Делчев. Защо вместо да ни обединява личността на Гоце Делчев се оказа препъни камък в двустранните ни отношения?

Георги Марков: Това, че работата на комисията буксува, не е изненада. Очаквах подобно развитие. В Скопие настояват, че Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и други са така наречените „техни национални герои“. Преди години имаше опит от тяхна страна да разделяме героите. Казват „Вие си вземете Тодор Александров и Иван Михайлов, а на нас оставете Гоце, Даме и Сандански“. Ние не можем да ги делим посмъртно. Те са родени като българи и са загинали като българи. Радвам се, че министър Захариева най-после разбра, че не можем да правим компромис с историята. Не може те да се подиграват с нас, предлагайки датата 7 октомври 1946 г., когато костите на Гоце Делчев бяха предадени на скопските титовисти от Георги Димитров и управляващата комунистическа партия. Това е една гавра. Заветът е костите на Гоце Делчев да бъдат погребани в свободна Македония. Македония не беше свободна нито след Първата, нито след Втората световна война. Чудя се в Скопие как могат с такава наглост да предлагат тази черна дата в българската история 7 октомври 1946 г. за общо честване.

Фокус: Смятате ли, че това предложение може да се приеме като провокация и посегателство срещу българската история?

Георги Марков: Определено може. Кражбата на българска история я правят от времето на „Титославия“, казват на черното – бяло. Това го казва и военният министър Каракачанов, който е колега историк, доктор по история. Има писма на Гоце Делчев, отдавна обнародвани, в които той се изповядва, че е българин от Кукуш. Може ли посмъртно в името на създаването на така наречената македонска нация ние да се съгласим да го правим македонец? Същото е да се съгласим, че е бил случайно в българската гимназия в Солун, във военното училище пак попаднал случайно. След това бил екзархийски учител – много случайности станаха. Крайно време е Скопие да проумеят, че в името на бъдещето да приспособим историята. Дори и да искаме ние нямаме морално право. Това са загинали млади хора за свободата на българска Македония. Те загиват като българи, а не като македонци. Не мога да преча на македонците да се самоопределят, но да не ровят в гробовете и костите на тези загинали герои и да ги правят от друга националност. Нямат морално право, това е гавра, това е кощунство с историческата памет.

Фокус: Казахте, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин. Защо въпросът за произхода му все още стои на дневен ред?

Георги Марков: Въпросът за произхода той го е решил, роден като българин в Кукуш. Чудя се като ги слушам в Скопие: „Разберете, ние сме нация и се нуждаем от национални герои. Вие си имате Ботев и Левски. Дайте сега да стиснем ръка. Дайте ни Гоце и Даме“. Няма как да стане това. Те, ако искат да си правят македонска нация, имат си един баща на нацията – казва се маршал Тито. Това е техният баща, а не Гоце, Даме и дори Паисий. Казват, че добре, че македонецът Паисий ни е отворил очите за нашето Възраждане – това е наглост. Аз съм историк, не съм дипломат. Колегите от Комисията са добри историци, но са минали през Външно министерство. Така са подбрани, че да бъдат прекалено дипломатични. Не може да се прави компромис с историята, дипломацията не става за сметка на историческата памет.

Фокус: Гоце Делчев и Илинденско-преображенското въстание са разковничето при дебатите за общата ни история с югозападната ни съседка. Продължават ли стремежите на македонската страна да разделя Илинденското-Преображенското въстание, което е едно цяло?

Георги Марков: Да, това е другата им наглост. Бях директор на Института по история 20 години. В Скопие съм ходил неведнъж. Предлагали са ми: „Дайте да си стиснем ръцете. Това е голямо въстание. Илинденското е наше, имате за вас Преображенското“. Как ще делим едно събитие, което е неделимо и което е организирано и подготвено от една организация. Извършва го Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Те дори изключват от названието ѝ Одринска. До войните имаме ВМОРО, а не Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Чак след Първата световна война се появява ВМРО. Целта е само и само да разделят въстанието. Нито можем да разделим въстанието, нито историята. Повтаря се, че историята е обща. Тя е такава, но е българска. Няма да се намери политик да допусне да делим историята. Военният министър Каракачанов каза, че ако се наложи, българската част от комисията трябва да стане от масата. Да, трябва да стане, за да видим какво ще последва в Скопие и дали ще се върне тази българска част от комисията. Това не е ултиматум, както казва скопският външен министър, това е просто едно условие на историята. Тя няма как да я нагласим към съвременната политическа ситуация в Скопие. Ние не можем да забравим какво е било. Нека да не проявяват нахалство с тази дата 7 октомври. Според мен наистина това е една провокация. Министър Захариева много меко реагира в случая. Ако аз бях в тази комисия, щях да стана от масата и да изляза. Аз не съм дипломат, а историк.

Фокус: Какви мерки може да предприеме България, за да защити своята история? 

Георги Марков: Трябва да заявим, че историята е такава, каквато е. Не могат да върнат времето и българската история да я направят македонска. Те издадоха сборника на братя Миладинови от 1862 г. „Български народни песни“ със заглавие „Македонски народни песни“. Там имаме народни песни от Самоков, Панагюрище, Охрид, Кукуш и за Крали Марко. Как може 150 години по-късно да издаваш фалшифицирано издание, за да ги направиш братята от Струга македонци. Те са си българи и събират български народни песни. Няма как да предадем братя Миладинови, Гоце Делчев. Дори посягат на Тодор Александров. Само на Иван Михайлов не са посегнали още.

 

епицентър.бг

Вашият коментар