Акад. Антон Дончев: Да се поклоним на планината на нашия дух и на върха на нашия език

Posted By on 25.05.2018

Акад. Антон Дончев 

Три чудеса празнуваме на 24 май, затова в този ден трябва да облечем бяла риза и да се поклоним на един врах, на една планина – планината на нашия дух, върха на нашия език.

Защото празнуваме появата на нашата азбука и на първите съчинения на български език.

С тази азбука българският дух живее въпреки двата века византийско и петте века османско робство

Ние нямаше да бъдем това, което сме, без тези букви, създадени от двамата братя. Представяте ли си какво чудо е това!

 

Каквито и прилагателни да измисля за този празник  24 май, няма да мога да определя значимостта му, защото това е рожденият ден на българския народ. Ние имаме щастието или проклятието да сме родени от Словото. Преди да се роди славянската писменост, българското писмо, преди да бъде преведено Светото писание на разбираем за обикновените жители на Балканския полуостров език, България е имала население, което не е народ, в което ясно са се откроявали траки, славяни, прабългари, всеки с езика си, всеки с културата си и тогава се ражда Словото и ги обединява. 120-150 години след раждането на Словото, на Балканите живее българският народ, говори български език, чужденците го наричат български и започва нашият път през вековете.

 

Тогава само за 7 години България успява да намери около 10 000 млади хора, все мъже, защото в онези години кой е вярвал, че жената е равна на мъжа, за да ги направи свещеници.

И скоро след това се случва второто чудо – тази светлина, която избликва по българските земи, този огън, тази клада, която се разпалва, пламъците тръгват на Изток и пламва Русия, пламват племената, които населяват сегашна Украйна, и това Слово, усвоено в началото от 2-3, да кажем 5 милиона души, изведнъж става писменост на 250 милиона души. Тогава нашите млади свещеници са успели да спасят Русия и цялото славянско население от погърчване и 250 милиона души са започнали да говорят с нашите букви.

Разпространението на писмеността е нещо невероятно, изумително, почти не е за вярване. За седем години св. Климент Охридски обучава 3 500 свещеници в Охридската школа. Това е било наглед невъзможно. Първо трябва на свещеника да дадеш евангелие, което се пише на пергамент. Трябва да се одерат 100 000 крави, да се обработят кожите им и да се напише на ръка в 10-15 000 екземпляра. Тези хора, с евангелието под мишница, тръгват на Изток и по времето, по което България загива, те спасяват Русия, изместват гръцките свещеници. Има 3-4 пъти имаме повече преписи на „О писменех“ („Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър) в Русия, отколкото са намерени в България

Световната култура е оркестър и хор, в който всеки народ свири на своя инструмент и пее на своя глас. Само така се получава симфония. Всеки, който се е опитвал да бие тъпана, е фалирал, защото няма музика на един инструмент.

Помнете думите уникалност, единственост, неповторимост! На тази единственост се основава световната култура. Трябва да защитаваме своята уникалност и всяка уникалност, защото без неповторимостта на всеки един инструмент и глас в големия оркестър този световен оркестър ще се превърне в световно блато!

 

ЕПИЦЕНТЪР.БГ

Вашият коментар